„Лошото й наследство от мен наистина ще трябва да е много тежко — мислеше си Хестър, — ако при такива ценни качества от това палаво дете не израсне благородна жена.“
Непреклонният стремеж на Пърл да проумее загадката на алената буква като че ли бе вродена нейна особеност. Още от първите дни на съзнателния си живот тя се зае с това, като да бяха й възложили такава мисия. Хестър често си мислеше, че провидението бе надарило детето с тази изявена склонност предвид заслуженото възмездие, и никога досега не бе и хрумвало да се запита дали пък тук не бе скрита и неговата милост и прошка. И ако на малката се погледнеше с вяра и упование като на духовен пратеник, а не като на простосмъртно дете, дали пък нямаше да се окаже, че тя има за задача да утеши сърцето на майка си, което мъката бе превърнала в ледена гробница, и да й помогне да се освободи от страстта, бушувала в нея преди, а и до днес все още жива и неспяща, макар и окована в сърцето-гробница?
Такива мисли се въртяха сега в главата на Хестър, при това те бяха дотолкова отчетливи, все едно, че някой й ги шепнеше в ухото. А в туй време малката Пърл държеше ръката на майка си и загледана в очите й, за кой ли път повтаряше мъчителните си въпроси:
— Какво означава буквата, майко? И защо я носиш? И защо пасторът се държи за сърцето?
„Какво да й кажа? — мислеше си Хестър. — Не, не мога да платя такава цена за близостта на детето.“
А на Пърл рече:
— Глупачето ми, що за въпроси са това? На този свят има много неща, за които децата не бива да питат. Какво мога аз да знам за сърцето на пастора? А пък алената буква я нося заради сърмената й обшивка!
Седем години Хестър Прин не бе си позволила ни веднъж да излъже относно знака на гърдите си. Вероятно той бе талисман на някакъв суров ангел-хранител, който сега я напусна, като разбра, че въпреки строгия му контрол над сърцето й в него се бе промъкнало някакво ново зло или пък старото си бе останало непрогонено. Що се отнася до малката Пърл, загрижеността скоро напусна лицето й.
Ала с това въпросите й не се свършиха. Неколкократно по пътя към къщи, а също така по време на вечерята, докато я слагаха да спи и дори веднъж след като вече изглеждаше дълбоко заспала, Пърл поглеждаше майка си лукаво.
— Майко — питаше тя, — какво означава алената буква?
А на сутринта, щом се събуди, вдигна глава и зададе другия въпрос, който по необясними причини свързваше със запитванията си относно алената буква:
— Майко! Майко! Защо пасторът се държи за сърцето?
— Млъкни, лошо дете! — скара й се майката тъй грубо, както никога досега. — Не ме ядосвай, че да не те затворя на тъмно в килера!
Глава XVI
Разходка в гората
Хестър Прин остана твърда в решението си да открие пред мистър Димсдейл истинския лик на човека, проникнал в съкровения му свят, каквито и допълнителни страдания или неприятни последствия да навлечеше това. Ала няколко дни тя напразно търси среща с него по време на обичайните му разходки за размисъл покрай морето или по гористите хълмове около селището. Не би имало нищо нередно, разбира се, и белоснежната репутация на свещеника не би пострадала, ако Хестър го посетеше в кабинета му, където множество покаяли се души бяха изповядвали грехове, възможно също тъй черни като този, белязан с алената буква. Но било поради страха си от тайната или явна намеса на Роджър Чилингуърт, било поради подозренията, които гузното й сърце приписваше там, където никой друг не би могъл да ги изпита, а също и поради това, че и на двамата ще им е нужен необятният простор на целия свят, за да могат да дишат, докато разговарят, на Хестър дори не й мина през ума мисълта за друго, по-ограничено място за среща освен под открито небе.