Пърл не бе скучала, докато чакаше да свърши разговорът на майка й със свещеника. Макар че бе сурова към онези, които носеха в глъбините й мирските си грехове и неволи, тъмната гора направи всичко каквото можеше, за да се включи в игрите на самотното дете. Колкото и мрачна да изглеждаше, пред малката тя се представи в най-благия си вид. Почерпи я с червени боровинки, които се появяват през есента, ала зреят напролет и сега аленееха като капки кръв по изсъхналата шума. Пърл ги опита и остана доволна от тръпчивия им вкус. Малките горски обитатели, които детето срещаше по пътя си, не си даваха труда да бягат от него. Вярно, че една яребица, с десет пиленца отзад, се втурна насреща му заканително, но бързо забрави войнствеността си и изклопа на малките си да не се плашат. Самотен гълъб, кацнал на нисък клон, го остави да дойде под него и изгука полутревожно, полуприветствено. Катеричка нейде високо от дървото си нещо се разбъбри, ала дали сърдито или весело, не стана ясно, защото на туй сприхаво и игриво животинче трудно можеш да му различиш настроението. Както си гълчеше, тя изведнъж удари момиченцето по главата с орех, който явно бе от ланшния й запас, защото вече бе нагризан от острите й зъби. Лисица, разбудена от тихите стъпки по листата, погледна въпросително към Пърл, сякаш се чудеше дали да побегне, или да се върне в дупката си да си доспи. Твърди се — но тук разказът граничи с легендата — че даже вълк се приближил до нея, подушил дрехата й и навел глава да го погалят. Едно е сигурно обаче — че майката-гора и дивите й рожби са усещали сродната неопитоменост на човешкото дете.
А и малката бе тук много по-внимателна, отколкото по тревясалите площи край градските улици или в майчиния дом. Цветята я разбираха и се надпреварваха да й шепнат? „Закичи се с нас, прелестно момиченце, закичи се с нас!“ И за да им направи удоволствие, тя си набра теменужки, съсънки и кандилки и накъса от най-свежите зелени клонки, които старите дървета скланяха към ръцете й. Втъкна ги в косата и около кръстчето си и се превърна в малка русалка или дриада — създание, което най-естествено се слива с древната гора. Тъй пременена бе Пърл, когато чу зова на майка си и без да бърза, се отправи към нея.
Не бързаше, защото виждаше свещеника.
Глава XIX
Детето пред ручея
— Ще я обикнеш горещо — повтори Хестър Прин, докато двамата с пастора наблюдаваха приближаващата се Пърл. — Нали е много хубава? И погледни само с какъв вкус и как умело си е направила накити от тези простички цветя! Перли, диаманти и рубини да бе намерила в гората, нямаше да й стоят по-добре. Прелестно дете! И знам чие чело е взела!
— Можеш ли да си представиш, Хестър — подхвана Артър Димсдейл с неспокойна усмивка, — че това мило момиченце, което навсякъде ситни до теб, ми е причинило много тревоги? Струваше ми се — и за мой ужас аз се боях при мисълта, — че тя има някои от моите черти и че всеки може да види това. Но всъщност детето почти изцяло прилича на теб!
— Не, съвсем не — отвърна майката с нежна усмивка. — Още малко, и вече няма да има нужда да се плашиш от външната ви прилика. Но каква странна красота й придават дивите цветя в косата! Все едно, че някоя от феите, които оставихме в нашата скъпа стара Англия, я е нагиздила за срещата с нас!
Едно ново, непознато чувство изпитваха двамата, като гледаха маещата се Пърл. Провидението бе създало тази жива криптограма от огнени езици и през всичките седем години тайната, която те се опитваха тъй дълбоко да потулят, бе от игла до конец записана в нея, готова да излезе наяве, стига да се намереше пророк или вълшебник, способен да разчете пламтящия й текст. Пърл бе единението на техните същества. Колкото и тежък да бе стореният грях, можеха ли те, като гледаха да се сливат в едно материалният им съюз и духовната идея, събрала ги навеки, да се съмняват в единството на земното си съществуване и на по-нататъшната си съдба? Такива мисли, както навярно и други, които те не смееха да си признаят, нито дори да формулират, бяха причината да се изпълват със страхопочитание пред приближаващото се дете.
— Не трябва да я посрещаш с прекалено вълнение, сърдечност или нещо друго, което би я озадачило — прошепна Хестър. — Нашата Пърл понякога прилича на малка самодива — толкова е поривиста и непредсказуема в държането си. А това, което най не може да търпи, са изблиците на чувства, ако не разбира защо и откъде идат. Инак детето се привързва силно. Обича ме и тебе също ще обикне!