Разправят, че докато преподобният мистър Димсдейл си говорел и се биел по челото, край него минала всеизвестната стара вещица — мистрис Хибинс. Тя изглеждала изключително величествена с високата шапка, богатата плюшена рокля и твърдия си рюш, колосан със знаменитата жълта кола, за която й дала рецепта първата й приятелка, достопочтената Ан Търнър, преди да бъде обесена за съучастие в убийството на сър Томас Овърбъри. Дали бе прочела мислите на пастора, или не, ала вещицата се спряла, погледнала го хитро в очите, усмихнала се лукаво и макар да нямала обичай да разговаря със свещеници, този път заприказвала.
— Значи, отче, ходихте на посещение в гората! — заклатила високата си шапка старицата. — Ще ви моля само следващия път да ме предупредите по-отрано и за мен ще бъде голяма чест да ви придружа тъдява. Без много да се хваля, моята препоръка би подсигурила покана на всеки добър прием в царството на небезизвестния нам властелин!
— Уверявам ви, госпожо — отвърнал духовникът със сериозността и уважението, подобаващи на ранга на дамата и на собственото му възпитание, — уверявам ви, като се заклевам в честта и съвестта си, че ни най-малко не разбирам за какво ми говорите! Не съм ходил в гората и не съм търсил никакъв властелин, нито пък възнамерявам да го търся и да печеля благоразположението му. Единствената ми цел бе да се видя с благочестивия си приятел апостол Елиът и да отпразнувам заедно с него пристигането в лоното на правата вяра на множество безценни, непокръстени души!
— Ки-ки-ки! — изкикотила се старицата, като продължила да клати високата си шапка. — Тъй се говори то през деня! Не сте вчерашен, личи си! А удари ли полунощ в гората, ще си поговорим, както ний си знаем!
Величествената старица си тръгнала, но неведнъж обръщала назад глава и хвърляла към пастора съзаклятнически усмивки.
„Нима съм се продал на дявола — мислел си той, — когото, ако хората не лъжат, това плюшено и жълто-колосано дърто плашило си е избрало за цар и господар!“
Горкият свещеник! Тъкмо на такава сделка се беше съгласил! Беше се подвел по мечтата си за щастие и за разлика отпреди го бе сторил по свой избор, с пълното съзнание, че върши смъртен грях. И отровата на този грях бе плъзнала тозчас навсякъде из нравствената му половина. Тя бе притъпила всичко благородно там и беше дала тласък и размах на злото. Бе пробудила презрението, язвителността, безпричинната злоба, безцелната злонамереност, подигравателното отношение към всичко чисто и свято, за да го блазнят и да всяват страх в душата му. И ако срещата му с мистрис Хибинс действително се беше състояла, тя идеше да покаже, че той не бе от праведниците на земята и душата му бе погубена.
Най-сетне мистър Димсдейл стигна до своя дом край гробището, затича се по стълбите и се скри в кабинета си. Беше доволен, че успя да се прибере в убежището си, преди цял свят да е разбрал какви странни, безнравствени желания напираха в душата му, докато вървеше по улицата. Той обгърна с поглед книгите, прозорците, камината, гоблените, кацнали уютно по стените в познатата стая, и изпита същото чувство за промяна, каквото го бе преследвало чак от горската долчинка дотук. На това място той бе чел и писал, в тази стая бе постил и бдял до прималяване, тук се бе опитвал да се моли и бе изживял стотици хиляди непоносими мъки! Ето я неговата Библия на красноречив староеврейски, която чрез устата на Мойсей и на пророците му говореше с гласа на Първосъздателя! А ето и перото му на масата, със засъхнало мастило по върха, и до него недописаната проповед, прекъсната насред изречението, където преди два дни мисълта му внезапно бе престанала да блика върху листа. Мистър Димсдейл съзнаваше, че всичко това бе правил, и мъките изстрадал, и изборната проповед дотук написал, не някой друг, а той самият, изсъхналият, бледен пастор. Ала сега сякаш бе застанал отстрани и се разглеждаше с презрение и съжаление, но също тъй и с малко завистливо любопитство. Със старото му „аз“ бе свършено! Друг човек се беше върнал от гората, друг, по-мъдър, който се бе добрал до непостижими за предишния наивник тайни. Такова знание обаче се заплаща твърде скъпо!
На вратата се почука и пасторът се откъсна от мислите си.
— Влезте! — рече той със смътното предчувствие, че пред него ще се появи зъл дух. Така и стана! В стаята влезе старият Роджър Чилингуърт. Свещеникът го срещна побледнял и безмълвен, подпрял длан на еврейската Библия и притиснал разперена десница към сърцето си.
— Драго ми е да ви видя пак вкъщи, достопочтени сър! — поздрави лекарят. — Как се чувствува благочестивият апостол Елиът? Но вие изглеждате твърде бледен, сър. Да не би пътят през гората да ви е преуморил? Както гледам, сигурно ще се наложи да ви помогна да се подсилите и ободрите за празничната проповед.