Общо взето, няма да е много пресилено, ако се каже, че поели отскоро по пътя на самоограничаването и израснали в семейства, където са знаели как да се повеселят, първите заселници са превъзхождали в умението да устройват празненства бъдещите си потомци, дори и най-отдалечените като нас. Поколението на техните деца е изповядвало най-безкомпромисния пуританизъм и до такава степен е помрачило националния ни лик, че и досега, след толкова години, не можем да го проясним. Ще трябва, изглежда, отново да се учим на забравеното изкуство на веселието. Сред общия убит фон, в който се преливаха сивото, кафявото и черното от облеклото на английските заселници, на места пъстрееха и други, по-радостни цветове. Група индианци, натруфени със странно извезани костюми от еленови кожи и огърлици от раковини, намазани с червена и жълта охра и украсени с пера, въоръжени с лъкове и стрели и копия с каменни остриета, се бяха скупчили настрани и гледаха с такава непоколебима строгост, каквато бе непостижима дори за пуританите. Ала шаренията на туземците далеч не бе най-екзотичната гледка на площада. Първенството в това отношение държаха моряците от кораба, дошъл от Карибско море, които бяха слезли на брега, за да се включат в развлеченията в чест на изборите. Това бяха отчаяни главорези, с почернели от слънцето лица и огромни бради. Широките им, къси панталони бяха пристегнати в кръста с колани, чиито токи представляваха най-често грубо отлети златни плочки. В коланите на всички без изключение бяха втъкнати дълги ножове, че понякога и саби. Дори и при най-добро благоразположение на духа, когато се забавляваха, очите на моряците святкаха зверски изпод широкополите им шапки от палмови листа. Те нарушаваха най-безцеремонно правилата за приличие, задължителни за всички други — пушеха тютюн под самия нос на пристава, когато едно дръпване само би струвало цял шилинг на местния гражданин, и често-често надигаха манерките си с вино и по-силни напитки, че и упорито ги предлагаха на зяпналите ги хорица. Типична за непоследователността в моралните принципи на епохата, обявена за праволинейна, е толерантността, проявявана към разпуснатостта на моряците не само по време на кратките им престои на сушата, а и спрямо далеч по-необузданото им поведение сред тяхната родна стихия. Такива моряци днес биха съдили за разбойничество. Вън от всякакво съмнение например е, че екипажът, за който сега говорим, макар да не се състоеше от най-пропадналите типове сред моряшкия клан, бе извършвал, казано на съвременен език, грабителски нападения над испански търговски кораби, за което всичките му членове биха платили с главите си пред днешното правосъдие.
Ала морето в онези далечни времена се бунтуваше и пенеше по своя воля или под напора на бурите и хич не искаше и да знае за човешкия закон. Пиратът, кръстосващ вълните му, при желание можеше да зареже занаята и със самото стъпване на сушата да се превърне в богобоязлив и почтен човек. Но дори и по време на най-отчаяния му разбойнически живот никому не би минало през ума да смята общуването с него за нещо недостойно. Така че пуританските старейшини с черните си наметала, с колосаните си якички и с островърхите си шапки се усмихваха снизходително на врявата и неприличното поведение на веселите морски вълци. И когато един тъй уважаван гражданин, какъвто бе докторът Роджър Чилингуърт, се появи на площада, увлечен в дружеска беседа с капитана на съмнителния кораб, това не предизвика ни най-малко удивление или укор.
Капитанът определено бе най-фрапантно и пищно облечената личност в цялата тълпа. По дрехите му имаше множество ширити, а шапката му, окръжена със сърмена дантела и златна верижка, бе увенчана с перо. Сабя висеше на хълбока му, от сабя бе и белегът на челото му, по-скоро подчертаван, отколкото прикриван от прическата му. Едва ли жител на брега би могъл да се появи в такова облекло и с такова лице, по което отгоре на всичкото да се изписва задоволството му и от едното, и от другото, без да рискува да бъде незабавно изправен пред съдиите на строг разпит, а после нищо чудно да бъде глобен, тикнат в затвора или окован във вериги и изложен на показ. Що се отнася до капитана обаче, обществото считаше, че подобна външност е така естествена за него, както за рибата лъскавата й ципеста обвивка.