А как се чувствуваше самият той? Не беше ли се появил сияен ореол над главата му? Тъй безплътно извисен от душевния подем, тъй недостижим в апотеоза на обожествяващата го тълпа, дали наистина докосваше с крак прахта на грешната земя?
Военните и старейшините в шествието се изтеглиха и очите на всички се устремиха към мястото, откъдето се зададе пасторът. Щом го зърнеха, хората сподавяха ликуващите си викове и скоро на площада остана да се чува само шепот. Колко слаб и блед изглеждаше свещеникът в часа на тържеството си! Енергията или по-скоро вдъхновението, подкрепяло го с небесната си сила, за да изпълни с чест мисията си на божествен вестител, го бе напуснало сега. Жаравата, допреди миг обливала страните му с пурпур, бе угаснала тъй безвъзвратно, както изтлява последното огнено езиче сред изпепелените главни. Такава смъртна бледност още не бе покривала живо лице, а и едва ли някакъв живот бе останал в човека, който само по чудо не падаше бездиханен, а продължаваше да крета!
Един от братята му по черковен сан — преподобният Джон Уилсън — забеляза изнемогата, в която мистър Димсдейл бе изпаднал след отлива в интелектуалната и емоционална приповдигнатост, и побърза да му се притече на помощ. След слаб, но категоричен жест пасторът отблъсна протегнатата му ръка. Той продължаваше да върви напред, ако така можеха да се нарекат движенията му, които по-скоро приличаха на неуверените стъпки на прохождащо бебе, подканяно и окуражавано от протегнатите майчини ръце. И макар с всяка секунда все по-трудно да се забелязваше, че изобщо се придвижва, в последна сметка свещеникът се добра до паметната, почерняла от времето платформа, където преди толкова години на несрета Хестър Прин се бе изправила очи в очи със заклеймяващите погледи на обществото. Насреща му стоеше Хестър — хванала Пърл за ръката и с алената буква на гърди! Пасторът се спря пред нея, въпреки че музиката свиреше тържествения марш на шествието и го зовеше властно напред, напред към празненството. Ала той не се помръдваше.
От известно време насам и Белингам бе наблюдавал угрижено свещеника. Беше се отделил от шествието с намерението да помогне, защото от вида на мистър Димсдейл си личеше, че неминуемо ще падне. Ала нещо в израза на пастора възпря съдията, макар той да не бе от онези, които лесно се поддават на неуловими, подсъзнателни внушения. Тълпата посрещаше сцената с все същия благоговеен трепет. Физическата слабост на свещеника за хората бе само още една проява на небесната му сила и те почти очакваха да видят как този тъй свят човек се възнася там горе, дето очертанията му ще се загубят, ала сиянието му ще заблести ведно с небесните зари!
Мистър Димсдейл се обърна към платформата и протегна ръце.
— Хестър — рече той, — ела насам! Ела и ти, моя малка Пърл!
Той ги гледаше с вледеняващ поглед, но също и с нежност, примесена със странно тържество. Бърза като лекокрила птичка, малката се завтече към него и обгърна коленете му с ръце. Бавно, сякаш тласкана против волята си от неумолимата съдба, Хестър Прин също се приближи, но остана на крачка настрани. В този миг старият Роджър Чилингуърт се втурна през тълпата или с този мрачен, обезумял, зъл поглед по-скоро изникна изпод земята, за да отклони жертвата си от онова, което възнамеряваше да стори. Така или иначе старецът изтича и сграбчи пастора за ръката.
— Стой, безумецо! Какво си намислил? — изсъска той. — Отпъди жената! Изгони детето! Всичко ще се нареди! Не зачерняй славата си, не се позори преди смъртта! Още не е късно да те спася! Нима искаш да опетниш свещения си сан?
— Късно идеш, изкусителю! — отвърна свещеникът, като изгледа доктора решително, макар със страх в очите. — Свършено е с твойта власт над мен! С Божията помощ аз ще се избавя от нея!
Той пак протегна ръка към жената с алената буква.
— Хестър Прин — провикна се той със затрогваща искреност, — в името на Всеблагия и Всемогъщия, който продължава сетния ми час, за да извърша, каквото с цената на тежък грях и непоносими терзания се побоях да извърша преди седем години, ела да ми дадеш опора! Твоята опора, Хестър, но водена от Волята Господня, която мене направлява! С тази воля сега се мъчи да се пребори жалкият, клет старец, като напряга своите сили и силите на дявола! Хайде, Хестър, помогни ми да се изкача на платформата!