Тълпата бе обзета от смут. Управниците и знатните люде, застанали най-близо до свещеника, бяха така стъписани, че не бяха в състояние нито да приемат натрапващото се обяснение, нито да измислят друго и останаха в ролята на безмълвни и бездейни свидетели да наблюдават възмездието, подготвено от провидението. Те видяха как, облегнат на рамото на Хестър и подкрепен от ръката й през кръста, пасторът се приближи до стълбата и се изкачи на платформата, като през цялото време стискаше ръката на роденото в греха дете. А след тях вървеше старият Роджър Чилингуърт — едно от главните действуващи лица в тяхната драма на грехопадение и скръб, който имаше пълното право на участие в последната й сцена.
— Целият свят да бе пребродил — заговори старецът, загледан мрачно в свещеника, — не би намерил нийде — ни нависоко, ни надълбоко — друго място като таз платформа, където да се изтръгнеш от мен!
— Хвала на господа, че ме доведе тук! — отвърна мистър Димсдейл.
Въпреки че се усмихваше насила, пасторът се беше разтреперил и погледът, който отправи към Хестър, бе пълен със съмнение и тревога.
— Не е ли по-добре така, вместо каквото си мечтахме в гората? — прошепна той.
— Не знам! Не знам! — побърза да отвърне Хестър. — По-добре ли ще е да умрем и двамата и мъничката Пърл да си отиде с нас!
— Какво ще стане с теб и Пърл, ще каже Бог! — рече свещеникът. — Той е милостив! Нека сега изпълня волята му, която той откри пред мен. Моят час удари, Хестър, и трябва да побързам да поема позора си.
Подкрепян от Хестър Прин и хванал за ръка малката Пърл, преподобният мистър Димсдейл се обърна към величествените управници, към благочестивите си събратя-свещеници, към народа, чието голямо сърце, макар да бе изтръпнало от ужас, преливаше от трепетно състрадание в очакване на съдбовната тайна, очевидно дълбоко греховна, но също тъй дълбоко изстрадана и оплакана. Едва превалило пладне, слънцето ярко огряваше и открояваше над всичко свещеника, възправил се да изповяда вината си пред Небесния съд.
— Новоанглийски народе! — извика той и гласът му литна над тълпата — висок, тържествен и величествен, макар да издаваше и едно жалостиво вибрато, а понякога и стон, изтръгнал се от бездънните бездни на разкаянието и тъгата. — Ти, който ме обичаше и почиташе като светец, погледни сега и виж ме — от всички най-големия грешник! Ах, дойде накрай денят и аз да застана там, където трябваше да бъда преди цели седем години заедно с жената, чиято ръка, а не угасващата сила, едва довела ме дотука, ме удържа в тази страшна минута да не рухна на земята! Погледнете алената буква върху Хестър! Кой не е потръпвал от вида й! Където и да идеше грешницата, когато и да помислеше за поне миг покой от ужасното бреме, вредом я сочеше зловещият пръст на проклятието и непоносимото отвращение. Ала сред вас живееше човек, белязан с клеймото на позора, за което нямахте представа!
Тук свещеникът дотолкоз прималя, че май нямаше да може да доразкрие тайната си. Но той преодоля надвиващата го телесна и най-вече душевна слабост, стъпи здраво на краката си и устремно излезе на крачка пред жената и детето.
— Но туй клеймо бе врязано в него! — продължи пасторът трескаво, решен да стигне до края. — Господ-Бог не сваляше очи оттам! Ангелите непрекъснато го сочеха! Дяволът го знаеше и постоянно го разчопляше с огнения си показалец! Ала грешникът изкусно криеше дамгата си от хората и си придаваше вид на чиста и пречиста душа, опечалена от греховността на този свят и страдаща по себеподобните си в рая! И ето, в смъртния си час той стои пред вас и ви моли пак да се вгледате в алената буква на Хестър! Повярвайте му, тайнственият ужас на тази буква бледнее пред огнения печат на неговите гърди, а дори и тоз печат не е нищо повече от имитация на клеймото, изпепелило сърцето му! Има ли някой тук да се съмнява в Божието възмездие над грешника? Ето ви едно ужасно доказателство!
С конвулсивен жест мистър Димсдейл дръпна връзките под яката и откри гърдите си! Ние ще се въздържим обаче от кощунственото описание. Страховитото чудо, което се откри там, прикова погледите на покрусената тълпа, а лицето на пастора гореше победоносно с пламъка на човек, надвил над най-жестоките страдания. Миг след това той се олюля и падна! Хестър леко го привдигна и подпря главата му на гърдите си. Старият Роджър Чилингуърт коленичи до него с празен, сякаш безжизнен поглед.