— Той изпълни задачата си и се върна обратно в ада, където му е мястото — любезно обясни Пелиас, като се правеше, че не забелязва треперенето на силното тяло на варварина.
Те изкачиха тясната стълба и преминаха през бронзовата врата, увенчана с хилещия се череп. Конан държеше меча си готов за отбрана — очакваше слугите на магьосника да ги на-паднат, но наоколо цареше пълна тишина. След като преминаха и през черния коридор, те влязоха в залата, където се поклащаха кандилниците, изпълващи въздуха с ароматен дим.
— Войниците и робите живеят в другото крило на цитаделата — обясни Пелиас. — Тъй като днес господарят им го няма, те се радват на спокойствие и най-вероятно пият вино и лотосов сок.
Конан погледна към високите прозорци с копиевидни сводове и неволно извика от възхищение, като видя покритото с едри южни звезди небе. Отведоха го в подземието в ранна утрин, а сега беше нощ. Изобщо не предполагаше, че е минало толкова много време. Внезапно усети остър глад.
Пелиас го заведе в зала с позлатени сводове и сребърни плочи на пода.
— Най-поел е злато, сребро и коприна — удовлетворено отбеляза той. — Тзота твърди, че обикновените, дребни радости за плътта са без значение за него, но той е полудемон, а аз съм човек и обичам удобствата, удоволствията и хубавата храна. Само затова Тзоталанти ме плени — бях пийнал повече вино, отколкото трябва. Но, кълна се в белоснежните гърди на Иштар, стига празни приказки! Разбъбрих се като старица… Налей ми чаша вино, приятелю… Впрочем не — забравих, че Вие сте крал. Аз ще Ви обслужа.
— По дяволите тези проклети церемонии — изсумтя Конан. Той взе кристална чаша, наля вино и я подаде на Пелиас. Остатъка от каната изля направо в гърлото си. Двамата с удоволствие примляснаха.
— Това куче знае какво вино да подбира — отбеляза Конан, след като изтри устата си. — Но, кълна се в Кром, докога ще стоим тук. Нима ще чакаме войниците да се събудят и да ни заколят?
— Не се бой. Искаш ли да видиш какво готви съдбата на Страбонус?
Синя светлина проблясна в конановите очи. Той здраво стисна меча.
— Аха — изръмжа той, — искам да го видя на острието на меча си!
Пелиас взе поставеното върху малка черна масичка кристално кълбо и го показа на Конан.
— Кристалното кълбо на Тзота-ланти. Детска играчка, но щом няма нещо по-добро, ще я използуваме. Погледнете, Ваше величество!
Той постави кълбото обратно върху ниската абаносова масичка пред Конан, който се вторачи в мъглявите образи по повърхността. Постепенно те се избистряха и уедряваха.
Конан видя познат пейзаж: широки равнини, лъкатушеща река: плато, обкръжено от ниски хълмове. Край брега на широка река извисяваше Мощните си крепостни стени град, обиколен от широк ров.
— Велики Кром! — изкрещя Конан. — Това е Шатиирт Тези кучета са го обсадили!
Нашествениците вече бяха преминали реката. Военният им лагер бе разположен между града и хълмовете. Те атакуваха стените. От кулите към тях летяха стрели и камъни.
Конан сипеше ругатня след ругатня. Сцената се смени. От мъглата изплуваха блестящи куполи и високи кули, по които той позна собствената си столица Тарантия. Там цареше пълен смут. Видя рицари в стоманени брони, своите най-верни воини, да напускат града на огромните си коне, докато населението ги освиркваше. Видя разграбени пазари, безредици, видя войници с герба на Пелиа върху щитовете, които нахлуваха в къщи с кули… И над всичко това като сянка, като призрак се носеше тържествуващото лице на принц Арпело де Пелиа.
Изображението изчезна.
— Значи така! — беснееше Конан. — Моят народ ме предаде в момента, когато не бях там…
— Съвсем не е така — прекъсна го Пелиас. — Съобщили са им, че ти си умрял и те смятат, че няма кой да ги защити от врага и от гражданска война. Естествено е да се обърнат за помощ към най-силния благородник, за да избегнат ужасите на анархията. Те нямат доверие на твоите рицари, тъй като ги знаят като някогашни завоеватели. Но Арпело, най-могъщият принц, е там.
— Щом се върна в Аквилония, от него ще остане обезглавено тяло, което ще гние в ров заедно с другите изменници — закани се през зъби Конан.
— Но преди да се върнеш в столицата си, ще се натъкнеш на войниците на Страбонус, които разграбват кралството ти.
— Така е — измърмори Конан, крачейки нервно из залата като лъв в клетка. — И с най-бързия кон не бих стигнал Шамир дори до вечерта. А оттам до Тарантия има най-малко още пет дни път. И преди да стигна столицата и събера войска, Страбонус вече ще е пред портите на града. А как да събера армия, след като всички благородници са се разбягали по именията си при първата вест за смъртта ми!? Щом като Тросеро де Пуантен и рицарите не са в града, никой не може да спре алчния Арпело да завладее короната и хазната… Той ще сключи мир със Страбонус при неизгодни условия, за да получи сламен трон и щом последния отдръпне войските си, ще избухнат междуособици и народни бунтове. Страбонус само това чака и открито ще завладее кралството. О, Кром и Сет! Да имах криле да стигна Тарантия веднага!