Войникът с опашката се олюля и се свлече извън колоната. Двама от другарите му спряха, за да му помогнат.
— Върви напред и обяви почивка — каза Тамас. — Хората имат нужда да си отдъхнат.
Твърде облекчен да се махне, Олем пришпори коня си и препусна с викове:
— Спри! Фелдмаршалът нареди почивка!
Тамас чу как заповедта му поема към челото на колоната. Бавно, огромната върволица спря. Някои от войниците се отправиха в търсене на най-близкия поток, други потънаха сред храстите да се облекчат, а трети просто се отпуснаха на земята, твърде изтощени да помръднат.
Тамас отпуши манерката си и я пресуши останалите няколко капки. Водата беше топла и имаше металически вкус.
— Войнико — каза фелдмаршалът, сочейки към един от мъжете, който изглеждаше най-малко изтощен, — намери чиста, студена вода и върви да я напълниш. После кажи на сержанта си, че за тази вечер съм те освободил от копаенето на нужници.
Войникът взе манерката.
— Слушам, сър.
Тамас слезе от седлото и окачи юздите на един клон. Той започна да се разхожда напреки на пътя, за да раздвижи вцепенените си от полудневна езда нозе. Спря и погледна на юг. Нямаше и следа от врага. Гората беше прекалено гъста. По последни сведения кезианците се намираха на десет мили от тях. Отряди от вражески драгуни сновяха между двете сили в опит да уловят изостанали адрански войници и да тормозят края на колоната им, но Тамас се интересуваше от ядрото на кавалерията.
Той щеше да се нуждае от тази значителна преднина.
— Сър.
Тамас се извърна и откри Влора, застанала край коня му. Униформата ѝ беше мръсна, куртката ѝ беше разкопчана при яката, а черната ѝ коса беше пристегната на врата. За момент отново я видя гола под водопада, как се привежда да целуне Олем. Той побърза да прогони образа, като се постара да скрие срама от лицето си.
— Капитане.
— Как е кракът ви, сър?
Тамас напрегна мускулите на крака си и почувства остра болка. Язденето не им помагаше да се отпуснат, но болката не беше твърде силна.
— Добре е, благодаря. Някакъв късмет с лова?
— Елените странят от колоната. Ако се отдалечим на повече от миля от пътя, няма да можем да донесем плячката си. Затова ловим единствено зайци и катерици. Достатъчно, за да държат барутните магове сити.
Поне неговите магове пазеха силите си. Стомахът на Тамас се обади при споменаването на заешко.
— Ако спрем за по-дълго от една нощ или дори ако напредваме малко по-бавно, може да успеем да осигурим по-едра плячка.
— Съжалявам, капитане. Не мога да го позволя. Трябва да достигнем Пръстите много преди кезианците.
— Разузнавачите казват, че ще пристигнем след два дни, сър.
— Точно така — потвърди Тамас. — Щом прекосим първата река, ще изгорим моста. Тогава ще може да си отдъхнем за известно време и да подновим хранителните си запаси.
— Наистина се надявам на това, сър. Хората не изглеждат никак добре.
Тамас погледна към войника, който преди малко беше припаднал. Вече се намираше в седнало положение, отпиваше от манерка и разговаряше с един от другарите си. Фелдмаршалът сключи ръце зад гърба си и се обърна към Влора.
— Капитане, и двамата знаем, че случилото се онзи ден беше абсолютно недопустимо.
Влора дори не трепна.
— Говорите за деня, когато ме гледахте как се къпя?
Тамас можеше да я зашлеви заради това. Проклетница. Отлично знаеше за какво говори той, но нямаше намерение да го улеснява.
— Вие двамата с Олем…
— С цялото ми уважение, сър, не мисля, че това ви влиза в работата.
— Аз съм твоят командир…
— Така е, сър. И винаги сте изтъквали, че в свободното си време войниците могат да правят каквото пожелаят, стига то да не нарушава границите на йерархията сред ранговете.
— Това е различно. — Наистина беше различно, каза си Тамас. — Няма да допусна една от моите Отличници да се заиграва с телохранителя ми. Няма да търпя телохранителя ми да се мотае с… с…
— Една курва?
Тя говореше тихо, но Тамас почувства как дъхът му секва.
— Това искахте да кажете, нали, сър? Искате да ме наречете курва заради онова, което причиних на Таниел? Уличница? Видно е какво си мислите, дори да не го изричате.
— Мери си приказките, войнико — предупреди Тамас.
— Разрешавате ли да говоря свободно, сър?
— Не разрешавам.
Влора не му обърна внимание.
— Мислите ли, че не осъзнавам какво причиних на Таниел? Мислите ли, че мисълта, че захвърлих всичко между нас заради няколко месеца увлечение по някакъв идиот, не ме разкъсва отвътре?