— Това е купувачът — каза тя. — Не можах да разбера името му, само адреса от една касова бележка.
— Благодаря ти, Марги.
— Кажи на Фая да намине скоро.
— Разбира се.
Адамат не разгърна хартията, докато не напусна текстилната фабрика. Без име щеше да му се отвори повече работа, за да намери собственика, а като познаваше Съдържателя, щеше да му се наложи да проследи няколко фалшиви имена и адреса, преди да открие истинската му самоличност.
Той спря една наемна кола и погледна адреса.
Наложи му се да погледне отново, за да се увери, че очите не го мамят.
Адамат познаваше този адрес.
С напредването на деня небето ставаше все по-облачно и Адамат се отби в убежището си в западната част на града, за да си вземе чадър. В коридора той спря. Вратата на апартамента стоеше открехната.
Част от него закрещя да се махне. Имаше голяма вероятност още един сблъсък с главорезите на Ветас да се окаже фатален.
Адамат извади пистолета си и се увери, че е зареден, след което тихо побутна вратата.
Сусмит седеше на дивана. Беше сключил пръсти върху стомаха си, а брадичката му почиваше връз гърдите, докато дремеше. Върху ризата му личеше голямо кърваво петно.
— Сусмит?
Огромният боксьор се сепна и изпъшка.
— Какво е станало? — попита Адамат.
Сусмит повдигна вежда сякаш не беше прилично да се обръща внимание на нечия окървавена риза.
— Ами с тебе? Кой ти е строшил носа?
Адамат извика на хазяйката да кипне вода, след което затвори вратата след себе си.
— Целият си в кръв.
— Не е моя — каза Сусмит. — Поне повечето. Ами твоят нос?
— Един от хората на Ветас се беше скрил в старата ми къща. Удари ме с палка по лицето. Сега е твой ред. Не можеш да седиш в нечия всекидневна покрит с чужда кръв, без да дадеш обяснение.
— Четирима от хората на Ветас изникнаха в дома на брат ми — каза Сусмит. — Застреляха един от племенниците ми. Двамата с Давиел… убихме и четиримата.
— Мамка му. Сусмит, съжалявам. Племенникът ти…
— Хлапето беше на дванадесет. Давиел точно беше събрал пари да го прати да се учи. — Сусмит се изправи и се протегна. Кръвта върху ризата му беше изсъхнала и потъмняла, вероятно отпреди часове. Свинските му очички заблестяха гневно. — Брой ме — каза той. — Съдържател или не, Ветас ще си плати. После ще трябва да се погрижа и за близките си.
Адамат се канеше да попита за труповете, но тогава се сети, че братът на Сусмит е касапин. Вероятно не искаше да знае. Затова само кимна предпазливо.
Можеше ли да се довери на боксьора? Ами ако главорезите на Ветас бяха започнали да изнудват и него чрез близките му, както бяха постъпили с Адамат?
Можеше ли дори да си позволи да задава подобни въпроси? Инспекторът се нуждаеше от всеки, който успееше да привлече на своя страна.
— Преоблечи се — каза той. — Нали си беше оставил някакви дрехи тук?
— Ще ходим ли някъде?
— Трябва да посетя един човек във връзка с петдесет хиляди крана.
Наемната кола остави Адамат в най-скъпата част на града, изпълнена с внушителни банкерски домове. Тук улиците бяха широки, застлани с плоски павета и обградени от брястове. Инспекторът намести шапката си и се огледа за нужния му дом.
Откри мястото между две от огромните градски имения — скромна откъм размери и украса постройка с отлично поддържана градина. Адамат се отправи по водещата към нея алея, следван от Сусмит.
— Председателят, така ли беше? — попита Сусмит.
— Да. — Председателят Ондраус. Един от съзаклятниците на Тамас, спомогнали за преврата срещу Мануч. Ондраус беше кисел и недружелюбен старец. Адамат не гореше от нетърпение да се срещне с него повторно. Той почука на вратата.
Наложи му се да тропа близо десет минути, преди най-сетне да чуе как резето се раздвижва. Вратата се открехна.
— Изненадан съм — каза Адамат, — че един толкова заможен човек сам отваря на посетителите си.
Председателят Ондраус се взираше в него с присвити очи.
— Махнете се от прага ми или ще наредя да ви арестуват за тормоз. — Старецът носеше халат и чехли. Косата му беше разрошена.
— Трябват ми пари — каза инспекторът. — Вашите счетоводители ми казват, че сте преустановили финансирането ми.
Ондраус изсумтя насреща му.
— Тамас е мъртъв. С това отпадат и всички дадени ви от него финансови привилегии. Съветвам ви да си потърсите нова работа.