— Вижте, това е проблем. Може ли да вляза?
— Не.
Адамат обаче бутна вратата. Ондраус сепнато отстъпи в коридорчето.
— Бъди така добър да останеш на пост — обърна се Адамат към Сусмит. Боксьорът кимна.
Ондраус се спусна към кабинета си. Адамат извади пистолета от джоба си и прочисти гърло.
Председателят замръзна при вида на оръжието.
— Какво означава това? — остро се осведоми той.
Адамат огледа стаята. Малко неща се бяха променили от последното му посещение насам. Камината и полицата над нея бяха почистени, но килимът не изглеждаше по-захабен, а и миризмите си бяха почти същите. Сякаш къщата почти не се използваше.
— През отворената врата към кабинета ви виждам, че имате звънчево въже — каза Адамат. — При предишното си посещение не му обърнах голямо внимание, но този път не мога да не се зачудя: каква е ползата от това приспособление в една тристайна къща без прислуга? — Инспекторът кимна към самотния стол пред камината. Ондраус седна.
— Да ме ограбите ли сте дошли? — попита Ондраус. — Цялото ми имущество е под формата на инвестиции. Както виждате, тук няма нищо ценно. Дори чекова книжка не държа в дома си.
— Предполагам — продължи Адамат, без да обръща внимание на прекъсването, — че този звънец е свързан с намиращите се под къщата ви група от стаи, в една от които винаги дежурят четирима едри, опасни мъже, готови да ви се притекат на помощ при нужда. Извън тези стаи води тунел, който най-вероятно стига до някое от съседните имения, което притежавате под чуждо име. Разбира се, вие не живеете в него. Просто го използвате, за да прикривате влизането и излизането си под другото ви име.
Ондраус го наблюдаваше мълчаливо от креслото. Гневът в погледа му започваше да отстъпва пред… размисъл. По някаква причина това го правеше много по-страховит.
— Все още не сте ми казали, че съм мъртвец — каза Адамат и преценяващо се вгледа в Ондраус. — Предполагам, че не сте такъв човек.
— По какъв начин сте се обезпечили? — попита Ондраус.
— Чрез писма. Изпратени до определени мои приятели в полицията.
— И в тях пише, че аз съм Съдържателя?
Беше вълнуващо да чуе как Ондраус го изрича на глас. Той не отричаше и не потвърждаваше. Чисто и просто, твърдение, накарало косъмчетата по тила на Адамат да настръхнат.
— Не, разбира се, че не. Пише, че ако изчезна, ще могат да открият трупа ми под къщата ви. Никой не иска да разследва Съдържателя. Но кой би се поколебал да обискира дома на един счетоводител? Вие сте известен като затворен човек. А затворените хора са винаги интересни. На приятелите ми дори може да им се стори забавно. А когато открият подземията, телохранителите, имението и огромните суми в ценни книжа, интересът им само ще се изостри.
Ондраус се навъси.
— И смятате, че това ще ви спаси?
— Точно така — отвърна Адамат, макар увереността му да се бе пропукала. Ами ако на Ондраус просто му беше все едно? Човек с неговите връзки можеше просто да изчезне още в самото начало на разследването. — Мисля, че няколко месеца затруднения биха ви коствали повече от запазването на моя живот.
— А ако се окаже, че съм сгрешил в тази си преценка — додаде Адамат, — изпратил съм и писмо до един приятел в издателския бизнес, в което го осведомявам, че ми е известна самоличността на Съдържателя. Ако ме намерят мъртъв и приятелят ми научи, че в разследването на смъртта ми сте замесен и вие, той сам ще си направи нужните заключения. Трябва да ви кажа, че той не е особено благоразумен. Цени ефектните заглавия много по-високо от собствения си живот.
Ондраус започна да се смее. Заради необичайната същина на звука в първия момент Адамат го взе за суха кашлица.
— Много хитро — каза домакинът.
— Ако ми бяхте помогнали, вместо да ме оставяте да се заема с Ветас сам, изобщо нямаше да се замисля за самоличността ви.
— Пак щяхте да се чудите — презрително махна с ръка Ондраус. — Какво искате?
— Петдесет, не, седемдесет хиляди крана в брой. И помощта ви в отстраняването на лорд Ветас и спасяването на жена ми.
Ондраус допря пръсти в пирамида и се облегна назад в креслото си.
— Трябва да се научите да извличате повече от изнудването си. Аз съм един от най-богатите хора в Деветте кралства.
— Не ме интересуват парите ви. Просто искам да си върна Фая.
— Ветас все още разполага с Привилегирован.
— Точно това е предназначението на парите. Те ще ми осигурят помощта на мой собствен Привилегирован.
Ондраус преценяваше думите му.