— Слушам те.
— Познаваш ли Таниел Двустрелни?
— Не лично, но съм чувал за него, както всеки поданик на Деветте кралства. Вестниците писаха, че бил в кома подир магьоснически сблъсък на върха на Южната планина.
— Вече не е в кома — каза Рикар. — Събудил се е преди седмица и е изчезнал.
Адамат веднага си помисли за лорд Ветас. Той активно си съперничеше с Тамас. Надали би пропуснал възможност да отвлече сина на фелдмаршала.
— Имало ли е някакви следи от насилие?
Рикар поклати глава.
— Не точно. Сам напуснал поста си. Тамас беше възложил на собствените си хора да го пазят, но наблизо имаше и от моите, които да го наглеждат. Това, че се е изплъзнал и на двете групи, е малко засрамващо. Искам да бъде намерен, без да се вдига шум.
— Искаш само да го намеря или и да ти го доведа? — поинтересува се Адамат. — Защото не виждам как бих могъл да убедя един барутен маг да стори нещо, което не желае.
— Не, само го намери и ми кажи къде е.
Адамат се изправи.
— Ще видя какво мога да направя.
— А аз ще проуча този лорд Ветас… Дискретно, разбира се — додаде Рикар, успокоително повдигнал ръка, за да потуши още в зародиш протестите на Адамат.
Тамас прекрачи прага на най-обширната походна трапезария в Будфил, неподготвен за смесените ухания, които го връхлетяха.
Подмина масите, на които стотици от хората му поглъщаха вечерната си дажба, и се насочи към кухнята, докато в същото време се опитваше да пренебрегне обажданията на собствения си глад.
Човекът, когото търсеше, беше труден за изпускане — голям, дебел, по-висок от повечето, с дълги до пояс лъскавочерни коси, вързани на опашка, и с маслиненотъмна кожа, загатваща присъствието на розвеланска кръв. В момента той се намираше в единия ъгъл на кухнята, застанал на пръсти, за да може да вижда в пещите на най-високия ред.
Официално Михали заемаше длъжността на главен готвач на фелдмаршала. Той и помощниците му се грижеха за предоставянето на най-вкусната храна за цялата войска, че дори и за целия град. Хората обичаха Михали; войниците го боготворяха.
Е, може би наистина трябваше да го боготворят.
Михали беше прероденият Адом, светецът покровител на Адро и брат на бог Крезимир. С други думи — Михали също бе бог, във всеки един смисъл на думата.
Михали забеляза Тамас и му помаха над главите на многобройните си помощници. От ръцете му се посипа брашно.
— Фелдмаршале! — провикна се той. — Ела насам!
Тамас подмина факта, че му подвикват като на най-обикновен редник, и започна да си проправя път край хлебните купчини.
— Михали… — поде ветеранът, но богоготвачът го прекъсна:
— Страшно се радвам, че си тук, фелдмаршале. Искам да говоря с теб по един въпрос от изключителна важност.
Въпрос от изключителна важност? Тамас никога не бе виждал Михали толкова неспокоен. Какво ли бе съумяло да разстрои един бог?
— За какво става дума?
— Не мога да реша за утрешния обяд.
— Идиот! — възкликна Тамас и направи крачка назад. В ушите му зашумя кръв сякаш бе очаквал Михали да обяви, че на заранта светът ще свърши.
Михали не обърна никакво внимание на обидата.
— От десетилетия не ми се беше случвало подобно колебание. Обикновено съм планирал всичко, а сега… Извинявай, да не си ядосан за нещо?
— Опитвам се да водя война, Михали! Кез вече чука на вратата на Будфил!
— А пък на моята врата чука гладът!
Михали изглеждаше толкова разстроен, че Тамас си наложи да се успокои. Постави ръка върху тази на готвача.
— На момчетата ще им хареса всичко, което направиш.
— Бях замислил забулени яйца с гарнитура от аспержи, филе от сьомга, агнешки пържоли с мед и подбрани плодове.
— Току-що изброи три хранения — каза Тамас.
— Три хранения? Три хранения? Това са четири блюда, и то колкото за един по-лек обяд. На всичкото отгоре поднесох същото меню преди пет дни. Що за майстор приготвя едно и също в рамките на една и съща седмица? — с брашнени пръсти Михали потупа замислено брадичката си. — Как съм могъл да сбъркам така? Може би годината е високосна.
Тамас преброи мислено до десет, за да се овладее — нещо, което не бе правил от детството на Таниел насам.
— Михали, след два дни ще влезем в битка. Ще ми помогнеш ли?
С видима нервност богът отвърна: