— Няма да убивам никого, ако за това ме молиш.
— Не можеш ли да ни помогнеш по някакъв начин? Врагът ни превъзхожда десет към едно.
— Какво си замислил?
— Възнамерявам да преведа Седма и Девета бригада през катакомбите, за да изненадам кезианците. Когато настъпят към града, ние ще ги нападнем в тил, оставяйки ги без възможност за отстъпление.
— Всичко това звучи съвсем по военному.
— Михали, моля те, съсредоточи се!
Михали най-сетне престана да се лута насам-натам сякаш търсеше утрешното меню и отправи спокоен поглед към Тамас.
— Крезимир беше пълководец. Бруд също. Аз съм майстор готвач. Но след като питаш… тази стратегия носи голям риск, но успехът ѝ би донесъл също толкова големи облаги. Подхожда ти идеално.
— Можеш ли да ни помогнеш по някакъв начин? — меко попита Тамас.
Михали се замисли.
— Бих могъл да се погрижа хората ти да останат незабелязани до последния момент.
Тамас се замая от облекчение.
— Това би било идеално. — Изчака няколко секунди. — Михали, изглеждаш ми неспокоен.
Михали го хвана за лакътя и го придърпа в един от ъглите на навеса, след което каза с тих глас:
— Крезимир е изчезнал.
— Да — потвърди Тамас. — Таниел го е убил.
— Не, не. Крезимир го няма, но аз не го почувствах да умира.
— Но всички Девет кралства го почувстваха. Привилегированият Борбадор ми каза, че всеки Чудак и Привилегирован в света е почувствал смъртта му.
— Това не беше смъртта му — възрази Михали, размахвайки топка тесто. — Почувствали са ответния му удар срещу дръзналия да стреля по него Таниел.
Изведнъж устата на Тамас пресъхна.
— Искаш да кажеш, че Крезимир е още жив?
Привилегированият Борбадор го беше предупредил, че е невъзможно да се убие бог. Тамас се бе надявал, че магьосникът греши.
— Не знам — каза Михали. — И точно това ме притеснява. Винаги съм можел да долавям присъствието му, дори когато ни делеше половината космос.
— Той при кезианската армия ли е?
Щеше да му се наложи да прекъсне всичките си планове, да преосмисли всяка своя стратегия. Подкрепяна от бог Крезимир, вражеската армия щеше просто да ги помете от пътя си.
— Не, не е — рече Михали. — Щях да разбера.
— Но нали каза, че…
— Уверявам те, че щях да разбера, ако се намираше толкова близко. Пък и Крезимир не би рискувал пряк сблъсък помежду ни.
Фелдмаршалът сви юмруци. Неизвестните бяха най-противната част от планирането на едно сражение. Знанието, че не можеше да предвиди всичко, винаги го влудяваше. А тук ставаше въпрос за неизвестна от величината на бог. Не му оставаше друго, освен да разчита на досегашните си планове и да се надява, че помощта на Михали ще се окаже достатъчна.
— А сега — каза готвачът, — ако сме приключили с този въпрос, трябва ми помощ за утрешното меню.
Фелдмаршал Тамас заби показалец в гърдите на бога.
— Ти си майсторът готвач — рече той. — А аз съм пълководецът и имам сражение за планиране.
Той напусна трапезарията и се отправи към личната си палатка. По средата на пътя се укори, задето не се е сетил да си вземе някоя и друга паница с каша.
Няма и денонощие след срещата си с Рикар, поставила началото на издирването на Таниел Двустрелни, Адамат отново се намираше в познатия му кабинет.
Рикар дъвчеше края на един и без това оръфан молив, като не спираше да се взира в посетителя си. Малкото му останала коса стърчеше във всички посоки и Адамат се зачуди дали изобщо е спал през времето между двете им срещи. Поне беше облякъл друга риза и сако. Кабинетът миришеше на благоухания, изгоряла хартия и развалено месо. Вероятно изпод някоя от купчините документи се спотайваше забравен сандвич?
— Не си се прибирал у дома подир разговора ни, нали? — попита Адамат.
— По какво позна?
— Като оставим настрана факта, че изглеждаш ужасно ли? Носиш същите ботуши. Никога не съм те виждал да носиш един и същи чифт в два поредни дни.
Рикар сведе поглед към краката си.
— Нищо не ти убягва, нали? — Той се опита да изтрие умората от очите си. — Не ми казвай, че вече си успял да намериш Двустрелни?
Адамат вдигна парче хартия, на което бе записал адреса на свърталището за мала, в което бе открил героя на адранската армия да тъне в собственото си самосъжаление. Адамат подаде бележката на Рикар. Когато той посегна към нея, инспекторът я отдръпна в последния момент, сякаш внезапно беше размислил.
— Тази сутрин прочетох във вестника нещо интересно — каза Адамат. Тъй като Рикар не отговори, Адамат измъкна въпросното издание изпод мишницата си и го хвърли на бюрото. — Рикар Тамблар се кандидатира за министър-председател на Република Адро — прочете на глас инспекторът.