— А, това ли — безстрастно отвърна Рикар.
— Защо не ми каза?
— Реших, че в момента имаш предостатъчно неща на главата.
— А ти ще се съревноваваш да оглавиш новото правителство. Защо, по дяволите, още се свираш сред пристанищните съборетини?
Рикар се оживи:
— О, новата сграда вече е построена. Утре се местя там, в интерес на истината. Пак е в работническия квартал, обаче на сановниците страшно ще им хареса. Искаш ли да я видиш?
— В момента съм малко зает — рече Адамат. Забелязал посърването на събеседника си, добави: — Някой друг път.
— Ще ти хареса. Мястото грабва окото, величествено е, но в същото време е и стилно.
Адамат изсумтя. Като познаваше Рикар, гледката не просто щеше да грабва погледите, а да се набива в тях. Той метна бележката с адреса върху бюрото.
— Или си възложил работата на по-малко хора, отколкото ми каза, или подчинените ти са некадърници.
— Този адрес не ми е познат — отвърна Рикар. Страните му бяха почервенели от усмивката.
На Адамат не му беше до ентусиазъм.
— Войниците се отправят към две неща след края на битката: или към дома, или към порока. Таниел Двустрелни няма дом, така че оставаше второто. Гурланският квартал е най-близката възможност. Твоят човек се оказа в шестото свърталище за пушене на мала, което проверих.
— Извадил си късмет, признай си — рече Рикар. — Можеше да е отишъл навсякъде. Просто си решил да започнеш търсенето си от тази част на града.
Адамат сви рамене. В разследванията късметът действително играеше далеч по-голяма роля, отколкото би бил склонен да признае, но той никога не би казал това на един клиент.
— Случайно да си намерил документите на имота, който вчера те помолих да проучиш?
Рикар започна да рови сред документите върху бюрото си. Само след миг му подаде познатата визитна картичка; на гърба ѝ, с молив, имаше написан адрес.
— Фел се зае лично — обясни Рикар. — Складът е бил купен, представи си, от някакъв шивач преди две години. Няма документи, които да свидетелстват, че е бил продаден след това, което означава, че сделката е била извършена частно, попадайки извън юрисдикцията на профсъюза. За съжаление, това е всичко, с което мога да ти помогна.
— И това е нещо — отвърна Адамат. Надигна се да си върви, като взе шапката и бастуна си.
— Ще вземеш и Сусмит със себе си, нали? — попита Рикар. — Не ми се иска да преследваш Ветас сам.
— Сусмит е още на легло — обясни инспекторът. — Бръснарите здравата го подредиха.
Рикар сгърчи лице.
— Защо не го изпратиш при мадам Паркьор?
Ставаше дума за ексцентрична жена на средна възраст, която съжителстваше с хиляди птици в един стар храм в Талиен. В косата ѝ неизменно имаше пера, а самата тя смърдеше на кокошарник, но при все това си оставаше единствената Чудата в града, способна да цели. Нейните умения съединяваха разкъсана плът и потрошена кост само в отговор на една мисъл, а цената ѝ бе по-висока дори и от услугите на Привилегирован целител.
— Раните, които Шарлемунд ми нанесе, едва не ме разориха — каза Адамат. — Трябваше да се възстановя бързо, за да мога да намеря семейството си.
— Фел! — провикна се Рикар, с което накара Адамат да подскочи.
Жената се появи почти веднага.
— Да, господин Тамблар?
— Изпрати съобщение до мадам Паркьор. Кажи ѝ, че е дошло време да върне услугата, която ми дължи. Става дума за един боксьор на име Сусмит, който се нуждае от целение. Предай ѝ да го посети още днес.
— Мадам Паркьор не посещава пациенти — каза Фел.
— Най-добре да направи проклето изключение заради мен. Ако започне да се опъва, припомни ѝ онзи инцидент с козела.
— Веднага — каза Фел.
— Инцидент с козел? — попита Адамат.
Рикар се озърна.
— Не питай. Трябва ми едно проклето питие.
— Рикар, не е нужно да изгърмяваш влиянието си заради мен — каза инспекторът. Той знаеше от личен опит колко са скъпи услугите на целителката. Обичайно се чакаше със седмици за среща с нея. Адамат бе съумял да се пререди благодарение на застъпничеството на фелдмаршала.
— Не го мисли — каза Рикар. — Ти си ми отървавал кожата безброй пъти. — Измъкна някаква бутилка иззад купчина книжа и допи малкото останал в нея алкохол, след което сгримасничи. Търсенето на нова бутилка не се увенча с успех, затова той се тръшна в креслото си. — Само не си мисли, че няма да искам още услуги от теб. Премиерската работа здравата ще ме озори.