— Ще направя каквото мога.
— Чудесно. Сега върви да намериш онзи лорд Как-му-беше-името. Защото вече съм намислил страхотен подарък за годишнината ви с Фая догодина. Предпочитам и двамата да сте налице, за да ви го дам.
Глава шеста
Таниел откъсна последното сребърно копче от куртката си и го подаде на Кин. Гърбоватият гурланец внимателно разгледа придобивката под светлината на една свещ, преди да я плъзне в джоба си. Точно както бе сторил и предишните пъти. Постави топче мала върху масичката край хамака на Таниел.
Въпреки видната върху лицето на Кин алчност, в очите му се забелязваше тревога.
— Ти много бърза. Не бива така. Трябва наслади се на вкуса. Трябва вкуси най-напред.
Таниел натъпка голям къс мала в лулата си. Наркотикът се запали веднага, влязъл в съприкосновение с още тлеещите остатъци от предишната доза, и Таниел вдиша дълбоко.
— В един ден ти изпушва толкова, колкото други за двадесет — продължи Кин и приклекна, загледан в пушещия Таниел.
Таниел повдигна сребърната значка на барутен маг и я завъртя между пръстите си.
— Трябва да е заради магията — рече той. — Имал ли си и друг път барутни магове за клиенти?
Кин поклати глава.
— Самият аз никога не съм виждал друг барутен маг да пуши мала — продължи Таниел. — Ние вземаме само барут. Друго не ни трябва, за да се чувстваме живи.
— Защо ти е тогава мала? — попита Кин. Беше се заел да мете помещението.
Таниел въздъхна дълбоко.
— Барутът не те кара да забравиш.
— А, забрави. Всеки пуши мала да забрави — с разбиране кимна Кин.
Таниел се взираше в тавана над главата си и броеше полюшванията на хамака.
— Аз си ляга — заяви Кин и опря метлата си в един от ъглите.
— Почакай. — Таниел протегна ръка, ала в следващия миг побърза да я отдръпне, осъзнал жалката гледка, която несъмнено представляваше. — Дай ми колкото да ми стигне за през нощта.
— За през нощта? — Кин поклати глава. — Вече утро. Аз работи през нощ. Тогава идват повечето пушачи.
— Дай ми колкото за до вечерта тогава.
Кин погледна към буцата, която току-що му бе дал, пресмятайки мислено. Обикновените пушачи на мала изкарваха четири, че и пет дни с това количество.
— Дай значка и дам ти за три седмици.
Таниел побърза да свие пръсти около значката си.
— Не. Поискай друго.
— Дам ти и дъщеря за трите седмици.
Стомахът на Таниел се преобърна при мисълта как гурланският мъж предлага дъщеря си на клиентите си.
— Не.
— Обича изкуство? — Кин взе скицника и молива, донесени от Ка-поел.
— Остави ги.
Кин се подчини с въздишка.
— Тогава ти няма какво даде. Няма пари.
Таниел опипа джобовете на куртката си. Нищо. Тогава барутният маг прокара пръсти по сребърните ѝ нишки.
— Колко ще ми дадеш за куртката?
Кин изсумтя и опипа плата.
— Мъничко.
— Нищо, дай ми го.
Таниел остави лулата си на масичката, за да съблече дрехата лежешком, след което я подаде на Кин.
— Ти умре от студ. Но аз няма плаща погребение…
— Сега е разгарът на лятото. Дай ми проклетата мала.
Кин му връчи отчайващо малко топче от лепкавата субстанция, след което отнесе куртката на горния етаж. Таниел чу проскърцването на дъските над главата си и гласа на Кин, който говореше на родния си език.
Барутният маг се отпусна обратно в хамака си и всмука дълбоко от лулата.
Казваше се, че забравата, предизвикана от доза мала, трае часове. Таниел се опита да пресметне колко часове беше изгубил досега. Колко време бе прекарал тук долу? Дни? Седмици? Не му се струваше да е минало много време.
Отдръпна мундщука от устните си и повдигна лулата към мъждивата светлина на свещите.
— Проклетата гадост не действа — промърмори той. В мислите му Крезимир все така прекрачваше сред облака, спуснал го на земята. Бог, истински бог! Какво ли щеше да стори свещеникът му от детството, ако бе знаел, че един ден Таниел ще порасне и ще застреля бога на Деветте кралства?
Времето бе продължило да тече и след като омагьосаният куршум прониза окото на Крезимир — изглежда, светът можеше да съществува и без своя бог. Ала колцина бяха загинали в опит да предотвратят завръщането на Крезимир? Стотици адранци. Приятели. Съюзници. Хиляди кезианци — стотици от които бяха погинали от ръката на Таниел.
Всеки път, щом затвореше очи, той виждаше пред себе си ново лице. Понякога ликът принадлежеше на убит от него човек. Понякога — на Тамас или Влора. А понякога пред него изникваше Ка-поел. Може би се дължеше на малата, но да му се не види, сърцето му започваше да бие по-силно, когато видеше лицето на дивото момиче.