Това пък за какво беше?
Скоро посетителката се появи отново.
— Сър, изглежда, сте останали без пари.
Таниел задири лулата си. Да. Вярно. Още беше у Ка-поел.
— Бъдете така добра да вземете лулата от нея и да ми я дадете — обърна се Таниел към Фел.
Тя погледна Ка-поел. Мълчаливото разбиране между двете никак не се хареса на Таниел.
— Няма да го направя, сър — каза Фел, сключила ръце пред себе си. Тя прекоси стаята с две крачки и хвана Таниел за брадичката, като извърна лицето му към себе си. Таниел сграбчи китката ѝ, но жената беше по-силна, отколкото изглеждаше. Огледа очите му.
— Махни си ръцете от мен или ще те убия — изръмжа Таниел.
Фел го пусна и направи крачка назад.
— Колко сте изпушили, откакто сте тук?
— Не зная — промърмори той. Ка-поел дори не беше трепнала, когато Фел се бе втурнала към него. И това ми ти било помощничка…
— Осем фунта за четири дни. Така ми каза собственикът.
Таниел сви рамене.
— Подобна доза може да убие боен кон, сър.
Той изсумтя.
— Аз пък останах с впечатлението, че ефектът е обидно слаб.
Тук Фел го погледна с искрено объркване. Тя отвори уста, затвори я и най-сетне каза:
— Обидно слаб? Аз…
Тя стисна шапката си и бързо се отправи обратно по стълбите нагоре само за да се върне след няколко минути.
— Собственикът настоя, че с очите си ви е видял да пушите. Самата аз прегледах очите ви. Няма и следа от отравяне с мала. По дяволите, вероятно аз самата съм се натровила само като стоя в задименото подземие и говоря с вас. Вие сте богопомазан.
Таниел скочи на крака. В един момент беше в хамака, а в следващия стискаше жената за реверите. Зави му се свят, погледът му се размаза, а ръцете му трепереха от ярост.
— Не съм богопомазан — каза Таниел. — Не съм… Аз…
— Благоволете да ме пуснете, сър — рече Фел със сдържан глас.
Таниел почувства как ръцете му се отпускат отстрани до тялото му. Той направи крачка назад и си замърмори.
— Ще ви дам няколко минути да се освежите — продължи Фел. — По пътя към срещата с Рикар ще ви купим нова куртка.
— Няма да отида — отпаднало заяви Таниел. Със залитане той се добра до ъгъла, където с благодарност прие двойната опора на стените. Може би всъщност не беше в състояние да отиде. Надали можеше да измине и десет крачки.
Фел въздъхна.
— Господин Тамблар ви кани да му гостувате в личната му пушалня за мала, сър. Мястото е много по-хубаво от това и тамошните служители няма да ви вземат дрехата от гърба. Трябва да ви кажа, че ни е заръчано да ви заведем насила, ако откажете поканата.
Таниел погледна към Ка-поел. Тя почистваше ноктите си с нещо, което приличаше на остра игла за плетене, дълга почти един лакът. Улови погледа му за момент. Отново се усмихна едва доловимо и знаещо. В погледа ѝ пак пролича предишното раздразнение.
— Пушалнята на господин Тамблар се отличава и с повече възможности за уединение — многозначително додаде Фел.
Самият Таниел далеч не беше сигурен, че случилото се с Ка-поел, каквото и да беше то, щеше някога да се повтори.
— Добре, Фел, убедихте ме. Но имам едно условие.
— Сър?
— Струва ми се, че от два дни не съм хапвал нищо. Не бих отказал първо да се подкрепя.
Два часа по-късно Таниел се намираше в адопещенския пристанищен квартал. Оттук по принцип минаваше адранската търговия, направлявайки придвижването на стоки по река Адра и нейните притоци на север надолу към Суркови проход и отвъд равнините. Покрай войната, пресичащите Кез търговски пътища бяха притихнали, а товарите, които в мирно време пътуваха по реката, сега се пренасочваха през планините и биваха пренасяни от мулета и товарни коне.
Въпреки промяната, пристанищният квартал оставаше все така оживен от търговия. Непрекъснато сновяха шлепове с желязна руда и дървени трупи, за да захранват адранските фабрики и оръжейни майстори, които изработваха оръжия и амуниции със стотици всеки ден.
Тук миришеше на риба, отпадни води и дим и Таниел започваше да копнее за свежия, сладникав мирис на мала в свърталището на Кин. Ескортът му се състоеше от подсекретар Фел Бейкър и двама широкоплещести фабрични работници. Таниел се зачуди дали предназначението им не бе да го отнесат до срещата с Рикар, в случай че той реши да не отиде.
Ка-поел вървеше зад четиримата. Двамата работници не ѝ обръщаха никакво внимание, докато Фел никога не я изпускаше от поглед. Изглежда, тя подозираше, че Ка-поел е нещо много повече от няма дивачка. Също както Таниел подозираше, че Фел е нещо много повече от подсекретар.