— Имаш ли представа къде е Бо? — сети се магьосникът.
— Бо?
— Привилегированият Борбадор. Знаеш ли дали е още жив?
Рикар отново разпери ръце.
— Не мога да ти помогна.
— Ти май никому не си от голяма полза, а, Тамблар? — Таниел искаше да удари нещо. Той скочи на крака и започна да крачи напред-назад. Никакви приятели. Никакво семейство. Какво му оставаше? — Коя беше тази жена? — попита той.
— Черис ли? Тя оглавява банкерския съюз.
— Бях останал с впечатлението, че главният си ти.
— Нашата организация притежава много клонове. Аз говоря от нейно име като цяло, но всеки клон има собствен ръководител.
— Ти каза, че аз съм по-важен от нея.
Рикар кимна.
— Да.
— Как така?
— В каква степен си запознат с адранската политика? — контрира го Рикар със собствен въпрос.
— По-рано властваше кралят, а сега — Таниел сви рамене — нямам представа.
— Никой не знае кой държи властта сега. Народът смята, че това е фелдмаршал Тамас. Фелдмаршалът смята, че това е неговият съвет, но в действителност съветът се държи на магия. Лейди Винцеслав така и не се е явявала публично подир скандала с предателския бригаден командир, архидиоцелът бе арестуван, а ректорът изследва останките от Южната планина, за да открие следи от бог Крезимир.
— И кой управлява Адро тогава?
Рикар се изкиска.
— Оставаме аз, Съдържателя и председател Ондраус. Не особено благородна група. Истината е, че за момента положението в Адро е стабилно. Тамас и хората му се грижат за мира. Само че това няма да трае вечно. Трябва да мислим за бъдещето. Още в началото революционният съвет беше взел решение веднага подир свалянето на Мануч да установим демокрация, за да могат хората сами да избират своите управници. Ще разделим страната на окръзи, като всеки ще бъде ръководен от посочен чрез гласуване губернатор. Самите губернатори ще се събират в столицата, за да вземат решения за държавната политика, отново чрез гласуване.
— Като министерство, което не е оглавено от крал.
— Точно така — потвърди Рикар. — Разбира се, трябва да има човек, който да заеме позиция, подобна на краля.
Таниел присви очи.
— Не виждам как Тамас би одобрил подобно нещо.
— Няма да го наричаме крал, разбира се. И той няма да разполага със същинска власт. Ще служи като представително лице. Просто една личност, в чието лице народът да съзира водач и да се обръща към него за насока, макар всичко да зависи от губернаторите. Ще го наречем Народен министър-председател.
— Спомням си как роялистите предложиха на Тамас абсолютно същата идея. Той я отхвърли.
— Но в този случай имаме одобрението му — каза Рикар. — Повярвай, никой от нас не желае да влиза в конфликт с него, още по-малко по такъв открит начин. Ключовото тук е, че човекът, заемащ поста на премиер, ще бъде сменян на всеки три години. Вече сме разработили цялата процедура в подробности, остава само да я задействаме.
Таниел се досещаше за следващото развитие на разговора.
— И ти възнамеряваш да се кандидатираш за този пост.
— Разбира се.
— Защо?
Рикар всмука продължително от пурата си и издиша дима през ноздрите си. Синкавите струйки отново насочиха мислите на Таниел към малата. Можеше да почувства как блажения дим го мамеше към себе си.
— Народният министър-председател няма да разполага със собствена власт, но погледите на всичките Девет държави ще бъдат насочени към него. Името му завинаги ще остане в историята. — Рикар въздъхна. — Аз нямам деца. Бил съм напускан — той започна да отброява на пръсти — от шест съпруги, и то всеки път заслужено. Името е единственото, което ми е останало. Искам да бъде запомнено от всеки, посегнал към адранските учебници до края на времето.
Таниел пресуши чашата си. Долните слоеве на бирата бяха натрупали горчилка, която веднага му напомни за дните във Фатраста и преследването на тамошните Привилегировани.
— А аз къде се вписвам във всичко това? Аз съм един обикновен войник, прострелял бог, в чието завръщане никой не иска да повярва.
— Ти? — Рикар отметна глава назад и се засмя. Таниел не виждаше нищо смешно. — Извини ме — продължи той, докато бършеше очи. — Ти си Таниел Двустрелни! Герой на два континента. Войник, убил повече Привилегировани от всеки друг в историята на Деветте. Ако се вярва на вестниците, ти собственоръчно си удържал Рамензид срещу половин милион кезианци.
— Не бях сам — промърмори Таниел, замислен за мъжете и жените, които бяха умирали пред очите му на онази планина.
— Само че така го вижда народът. Хората те обожават. Обичат те дори повече от Тамас, а той е любимецът на Адро още откакто собственоръчно спаси Гурланските кампании преди десетилетия.