— И какво точно искаш от мен? Да подкрепя кандидатурата ти?
— Бога ми, не — отвърна Рикар и протегна празната чаша към бармана. — Искам да се кандидатираш за мой заместник. Ще станеш един от най-известните хора на света.
Глава седма
В североизточната част на Адопещ имаше един участък от самаилския квартал, останал неизгорен, след като фелдмаршал Тамас бе позволил оплячкосването на благородническото имущество, последвало екзекуцията на Мануч. Ставаше дума за няколко пресечки магазини и дюкяни за най-благородна клиентела. Носеха се слухове, че по време на размириците собствениците на тези предприятия издигнали собствени барикади и сами отблъсквали бунтовниците.
Днес, пет месеца подир преврата, някогашният търговски център на богатите се беше преориентирал към средната класа. Цените бяха смъкнати, но качеството оставаше същото и жителите на столицата не се колебаеха да прекосяват половината град, за да се наредят на опашка за услугите на обущари, пекари, шивачи и бижутери.
Адамат дойде рано сутринта, преди появата на големите тълпи, и намери шивача, който бе закупил къщата на Ветас. Инспекторът се настани в едно малко кафене срещу ателието, поръча си закуска и зачака партньора си. Не му се наложи да чака дълго.
Той стана от масата, пресече улицата и дискретно пое редом до Сусмит.
— Проследиха ли те? — попита Адамат.
За негова чест, Сусмит почти не трепна.
— Хиляди ями — изруга боксьорът. — Не те познах.
— Това е идеята. — Адамат беше боядисал косата си сива. Пудрата, покриваща лицето му, караше кожата му да изглежда сбръчкана, с което прибавяше още двадесет години към вида му, и освен това той се преструваше на куц. Облягаше се тежко на нов бастун със сребърна дръжка. Сакото и панталонът му бяха от най-скъпите — наложи му се да събере няколко дълга, за да се уреди с тях. Планът изискваше от него да влезе в ролята на заможен благородник.
Сусмит поклати глава.
— Никой не ме следи. Напоследък съм се покрил.
— Добре — каза Адамат. — Как се чувстваш?
— Ужасно. Проклета лекуваща Чудачка.
И все пак напук на изреченото, Сусмит изглеждаше по-добре. Само преди пет седмици го бяха простреляли двукратно и го бяха наръгали. Беше оцелял по чудо. Щеше да се възстановява дълго и мъчително, ако не беше щедростта на Рикар.
— Влез в ей онова кафене — посочи Адамат. — Поръчай си закуска и седни с лице към ателието отсреща. Той посочи магазина на шивача. — Аз ще вляза да поразпитам.
Колкото и да му се искаше да посети шивача заедно със Сусмит — в случай че това не се окажеше същинска шивачница и вътре завареше от хората на Ветас — боксьорът беше от хората, които човек никога не забравя. Огромният му ръст би го издал под всякаква дегизировка. Нямаше смисъл Адамат да го взема със себе си без нужда.
Адамат прекоси улицата и влезе в ателието. Краткият оглед му позволи да забележи, че този шивач е посветен главно на скъпите облекла. Манекени, разположени на ключови места, демонстрираха разнообразие, вариращо от домашни халати и вечерни сака до одеяния, каквито би носил някой херцог на прием. Из цялото ателие се носеше уханието на мента, която собственикът използваше, за да прикрие миризмата на съхраняваните тук платове.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Шивачът пристъпи вътре откъм задната стаичка. Беше тъмнокож деливанец; дребен мъж с дълги, опитни пръсти. Носеше очила с тънка рамка, а върху жилетката му блестяха най-разнообразни игли.
— Вие ли сте Хаим? — осведоми се Адамат. Постара се да придаде на гласа си звученето, типично за жителите на заможните предградия.
— Същият — с кратък поклон отвърна шивачът. — Предлагаме сака и пълни комплекти. Сега ли ще желаете да ви вземем мерки?
— Не съм дошъл да купувам дрехи — каза Адамат. Той се престори, че оглежда манекените. — Поне не днес.
Хаим сключи ръце зад гърба си.
— Дошли сте по някаква друга работа?
Адамат измъкна документ от джоба на сакото си и го разгърна.
— Моите работодатели проявяват интерес към закупуването на определен имот — каза той. — Регистрите посочиха, че собственикът сте вие.
Шивачът го изгледа с неподправено объркване.
— Но аз не притежавам никакви имоти.
— Искате да кажете, че не сте закупували склад на улица Донави преди около две години? В пристанищния квартал?
— Не, аз… — Хаим неочаквано замълча и потупа брадичка с пръст. — Да, така е. Един мой клиент ме помоли да закупя мястото и впоследствие да го прехвърля на негово име. Искаше да го направи тихомълком. Нещо относно това пресата да не научи за придобивките на работодателя му.