— Ти не ме познаваш, но аз знам кой си. Гледал съм те на ринга. Къде е Ветас?
Роя разкърши врат с пукот и предизвикателно изгледа инспектора.
— Ветас? Не познавам такъв.
Адамат помисли, че е усетил припознаване под преструвката.
Той опря върха на бастуна си върху рамото на Роя, точно до раната от куршума.
— Твоят работодател.
— Я да ми ядеш…
Адамат увеличи натиска. Той почувства, че куршумът не е напуснал раната, а е заседнал до костта. Роя се сгърчи. Поне трябваше да му се признае, че не издаде нито звук. Нямаше как — за да напредне в юмручния бой, човек се научава да владее болката.
— Къде е Ветас?
Роя не отговори. Адамат пристъпи по-близо до него.
— Не ми казвай, че не искаш да доживееш до следващия изгрев?
— Той е в състояние да ме подреди много по-зле от теб — отвърна Роя. — Пък и аз не знам нищо.
Инспекторът се отдръпна и му обърна гръб. Чу как Олдрич заема мястото му, а сетне и тежкия звук от сблъсък между приклад и корема на Роя. Адамат остави побоя да продължи още малко, преди отново да се обърне и да даде знак на сержанта да спре.
Лицето на Роя изглеждаше сякаш току-що е минал през няколко рунда със Сусмит. Боксьорът се приведе, плюейки кръв.
— Къде е Фая?
Говори, мълчаливо се примоли Адамат. За твое, нейно и мое добро. Кажи ми къде е.
— И момчето, Йосип. Къде е той?
Роя се изхрачи на пода.
— Ти си онзи, нали? Бащата на тези дришльовци? — Той не дочака отговора на Адамат. — Възнамерявахме да се изредим на всички. Като започнем от най-малките. Само че Ветас не позволи. Жена ти обаче… — Роя облиза окървавените си устни. — Тя с готовност ни се отдаде. Смяташе, че така ще ни предразположи към дечурлигата.
Олдрич пристъпи напред и стовари приклада на мускета си върху лицето му. Роя залитна встрани и простена задавено.
Адамат се тресеше от гняв. Не и Фая. Не и красивата му жена, негова приятелка и спътница, негова довереница и майка на децата му. Той повдигна ръка, когато Олдрич понечи да нанесе пореден удар.
— Не си правете труда — каза инспекторът. — Този си изкарва хляба с побоища. Донесете ми фенер.
Адамат сграбчи Роя за тила, повдигна го от стола и го изблъска през задната врата, където боксьорът рухна сред розовите храсти. Адамат го изправи на крака, като не пропусна да използва раненото му рамо, и го забута със себе си. Към нужника.
— Задръжте децата вътре — обърна се инспекторът към Олдрич. — И доведете неколцина от хората си.
Дворната тоалетна бе достатъчно широка, за да обслужва две лица едновременно — нещо напълно разбираемо за домакинство с девет деца. Адамат предостави пленника на двама от войниците, за да отвори вратата. Подир това взе фенера от Олдрич и насочи светлината му към вътрешността на помещението, за да може Лисугера да го огледа добре.
Адамат взе дъската, покриваща дупката, и я захвърли на земята. Миризмата беше отвратителна. Дори след залез стените гъмжаха от мухи.
— Самият аз изкопах тази дупка — каза Адамат. — Дълбока е три метра. Трябваше да изкопая нова още преди години… В последно време близките ми доста я използваха. Прекараха тук цяло лято. — Той доближи фенера до ямата и помириса пресилено. — Да, почти е пълна… Къде е Ветас? Къде са отвели Фая?
Роя го изгледа злобно.
— Върви да се продъниш.
— Няма да ходим далече за това — отвърна Адамат. Той сграбчи Роя за яката на ризата и го блъсна в нужника. Помещението едва ги побираше. Роя започна да се мята, но гневът на инспектора подхранваше силата му. Той изрита боксьора през коленете и зарови главата му в дупката.
— Кажи ми къде е Ветас — просъска Адамат.
Никакъв отговор.
— Кажи ми!
— Не!
Гласът на Роя изкънтя в сандъчето, което оформяше седалката на нужника.
Адамат усили натиска си върху тила му. Само сантиметри деляха лицето на Роя от най-горния слой. Адамат потисна собственото си отвращение. Това беше жестоко. Беше нечовешко. Но такова беше и вземането на жената и децата на някого за заложници.
Челото на Роя започваше да потъва в изпражненията и той изхлипа.
— Питам те за последен път! Къде е Ветас?
— Не зная! Той не ми каза нищо. Просто ми плати да държа децата тук.
— Как ти плати? — Адамат почувства как Роя се дави в опит да повърне. Тялото на боксьора се разтресе.
— В банкноти — каза накрая.
— Ти си един от боксьорите на Съдържателя — каза инспекторът. — Той знае ли за това?
— Ветас каза, че сме били препоръчани. Никой не ни наема без разрешението на Съдържателя.