Крадецът вдигна очи от портмонето.
— Това не е достатъчно — каза той.
— Моля?
Пистолетът се превъртя в ръката на мъжа и последното, което Адамат зърна, беше дръжката на оръжието, политаща към лицето му.
Когато Таниел се събуди, откри Фел край хамака си.
Отново се намираха в свърталището за пушене на мала. Във въздуха се диплеше дим, но не от мала, а от ароматизиран тютюн. Череша, според аромата. С ъгълчето на окото си успя да види, че Фел е захапала къса лула.
Жена, пушеща лула — не беше гледка, която Таниел бе виждал често. Повечето жени, които познаваше, предпочитаха фатрастанските цигари.
Подсекретарят на профсъюза беше красива жена. Чертите ѝ бяха твърде сурови за вкуса на Таниел. С пристегнатата си назад коса и изпитото си лице му напомняше за една някогашна негова гувернантка. Задържа полузаслонения си поглед още няколко мига върху нея, опитвайки да отгатне мислите ѝ. Не изглеждаше да е забелязала, че е буден. Тя наблюдаваше нещо в другия край на помещението. Таниел се опита да проследи погледа ѝ.
Ка-поел. Разбира се. Тя седеше до стълбите и оформяше восъчна фигурка с пръстите си. Торбата ѝ стоеше в скута. От време на време тя повдигаше очи към другата жена. Изработваше кукла. На Фел.
Дали го правеше, защото виждаше в нейно лице заплаха, или просто бе придобила навика да изготвя по една фигурка за всеки, когото срещнеха? В случай че ставаше дума за последното, скоро нямаше да ѝ остане място в торбата.
От изминалите четири дни той пазеше неясни спомени. Опита се да повика паметта си, ала намираше единствено дим от мала и таванът на Кин. А преди тях…
Рикар Тамблар го беше поканил за свой заместник.
Това означаваше Таниел да започне да се занимава с политика.
А Таниел мразеше политиката. Със собствените си очи беше видял домогванията на меркантилния фатрастански елит до властта, докато войната им за независимост вървеше към успех — подмолностите, сплетните. Рикар твърдеше, че тук нямало да има нищо подобно. Рикар твърдеше, че всичко щяло да става пред очите на народа и че хората ще избират своите управници.
Но на Рикар, подобно на повечето политици, не можеше да се вярва.
Това предложение обаче не можеше да оправдае четиридневен наркотичен унес. Какво би накарало Таниел да се върне в тази дупка и…
А, да. Рикар бе споменал нещо относно намерението си да уведоми фелдмаршал Тамас, че Таниел е буден и е добре. Таниел така и не бе успял да го накара да разбере, че подобна вест би накарала Тамас да изиска незабавното му присъствие на фронтовата линия.
Таниел се опитваше да се убеди, че това е добре. Беше полезен. Можеше да се върне там и да помогне в защитата на отечеството си.
Като убива. Единственото, в което, изглежда, го биваше. Та нали беше убил и бог. Не че някой го вярваше…
Той се размърда в хамака, като протегна ръка към лулата и огромното лепкаво топче, оставено му от Кин.
Но малата я нямаше.
— Буден ли сте вече? — каза Фел и отмести очи от Ка-поел.
Таниел се надигна. Провери джоба на куртката си — все още имаше куртка, това беше добре — после в панталона си и накрая започна да опипва дъното на хамака.
— Какво търсите? — попита Фел. По лицето ѝ личеше, че много добре знае какво търси.
— Къде ми е малата?
— По думите на Кин сте я допушили някъде през нощта. — Фел подхвърли нещо в устата си и се разнесе звук от хрущене. — Кашу? — попита тя и протегна фуния, направена от стар вестник.
Таниел поклати глава и надникна в чашката на лулата си. Нищо. За всеки случай огледа и пода.
— Онзи крадлив гурланец трябва да си я е прибрал. Имах достатъчно за седмици.
— Известно ми е колко бързо пушите — изтъкна Фел. — Затова не смятам, че Кин ви е измамил. Той много добре знае откъде идват парите.
Таниел се навъси. Откъде бяха дошли парите? Той вдигна поглед към Фел. Ах, да, точно така. Рикар.
— Знаете ли — заговори отново Фел, — в пушалнята на Рикар можете да намерите много по-висококачествена мала. Хамаците са копринени и развлеченията са далеч по-добри от дъщерята на Кин.
Таниел почувства как стомахът му се свива и се отпусна в хамака. Дъщерята на Кин. Той не помнеше нищо.
— Да не би да съм…?
Фел сви рамене и погледна към Ка-поел. Тя леко поклати глава.
Таниел си отдъхна. Само това му оставаше, да спи с дъщерята на гурлански продавач на мала.
— Какво искате? — обърна се той към Фел.
С няколко почуквания по обувката си тя изтръска пепелта от лулата си и я прибра в джоба си, след което хвърли още няколко ядки в устата си.