— Нила — настоя гласът. — Обличай се.
От скъпите дрехи и бижута ѝ се гадеше. С по-голяма охота би приела даровете на някой демон, отколкото от змия като Ветас. Знаеше, че за тези подаръци си има цена.
— Няма — каза Нила.
Нечии стъпки проскърцаха по дъските. Фая коленичи пред Нила и я хвана за ръката.
Двете бяха затворени заедно в това имение вече шести ден, но младата жена все още не знаеше много за жената. Знаеше, че синът на Фая е затворен в подземието и че тя има и други деца, също пленени от лорда. Знаеше и че Фая би убила Ветас, ако ѝ се удадеше такава възможност.
Или поне щеше да се опита. Нила започваше да се чуди дали изобщо Ветас можеше да бъде убит. Той не приличаше на човек: почти не се хранеше, не спеше и не се напиваше, без значение колко вино погълнеше.
Фая задърпа Нила за ръката.
— Стани — рече тя. — Облечи се.
— Ти не си ми майка — каза Нила. Думите излязоха като ръмжане.
— Тя би ти казала същото, ако беше тук.
Нила се приведе напред.
— Тя е мъртва. Никога не съм я познавала, както и ти. Може би щеше да ме посъветва да строша този прозорец и да си прережа вените, вместо да се подчинявам на исканията на Ветас.
Фая се надигна. Умолителната мекота изчезна от лицето ѝ и изражението ѝ стана по-строго.
— Може би. Ако е така, значи е била глупачка. — Фая започна да крачи из стаята.
Нила беше предположила, че е домакиня, женена за търговец от средната класа. Каква ли полза имаше лорд Ветас от нея? Фая не беше говорила за това. С изключение на някоя и друга откъслечна дума за децата си. Всъщност, жената беше твърде спокойна. От избухването си в кухнята онази нощ насам Фая оставаше покорна като питомно порче. На нейно място Нила не би могла да си отдъхне, докато децата ѝ не бяха вън от опасност. Или Фая беше много търпелива — и далеч по-силна, отколкото Нила я смяташе, или изобщо не беше това, за което се представяше. Може би беше някаква уловка на Ветас? Шпионин?
В това нямаше логика. Нила беше прекалено дребна риба, че да бъде шпионирана. Ако Ветас искаше да се сдобие с нещо от нея, просто щеше да прибегне до мъчения.
При всички положения, Нила не вярваше на Фая. Не можеше да си позволи да се довери на никого в леговището на Ветас.
— Ако не се облечеш — отново заговори Фая, — Ветас ще излее гнева си върху теб или върху детето. А може би и върху двамата.
— Аз не съм му държанка — каза Нила.
— Той не е поискал нищо унизително от теб. — Неизреченото засега увисна във въздуха между двете им. — Просто иска да го придружиш по задачите му. Тъкмо отново ще имаш възможност да излезеш от тази проклета къща. Аз ще държа Яков под око, докато те няма. Хайде, дай да ти помогна.
Нила позволи на Фая да я изправи на крака и да съблече роклята ѝ.
— Има и ново бельо — каза Фая и взе една малка кутия от леглото.
Нила грабна кутията и я запрати на пода.
— Видях за какво става въпрос, благодаря — тросна се тя. — Само една курва би се облякла така.
Пое си дълбок дъх, осъзнала, че ръцете ѝ треперят.
Фая остави ръцете си да се отпуснат край тялото ѝ. Пристъпи до вратата на детската стая, хвърли поглед към Яков и я затвори. Обърна се към Нила, с ръце на хълбоците.
— Виждала ли си стаята в мазето? — попита Фая.
Нила предизвикателно отвърна на погледа ѝ. За каква се мислеше тази старица, че да ѝ нарежда?
— Е? — настояваше другата.
Нила кимна рязко и се опита да не мисли за помещението с потъмнели от кървави петна маси и подноси с разнообразни ножове.
— На мене също ми го показа — рече Фая. — Когато за първи път ме доведоха тук. Нямам никакво намерение да се озовавам в онази стая и съм сигурна, че и за теб важи същото. Затова го дръж доволен.
— Аз съм…
— Хич не ме е грижа каква си — прекъсна я Фая — или защо си тук. Но виждам, че си загрижена за Яков. Ветас не е от хората, които биха се поколебали да насочат коварните си практики срещу деца.
— Той не би сторил подобно нещо.
Фая направи крачка към нея. Нила не отстъпи от мястото си, но погледът в очите на жената я изплаши.
— Той отряза пръста на сина ми. Право пред очите ми. Право пред другите ми деца. Всички ние крещяхме, а неговите изроди ни задържаха назад. После изпрати пръста на съпруга ми, за да си подсигури съдействието му в един от плановете си. — Фая плю на пода.
— И какво правиш сега? — попита Нила.
— Изчаквам.
— Какво? — навъси се Нила.