— Подходящата възможност. — Думите бяха едва доловими. Фая обърса една сълза от крайчеца на окото си и си пое дълбоко дъх. — Има моменти, в които да се гневиш. И други, в които е нужно търпение. Ветас ще си получи заслуженото.
— Ами ако му разкажа за казаното от теб? Откъде си сигурна, че можеш да ми имаш доверие?
Фая я изгледа, килнала глава настрани.
— Върви и му кажи, щом искаш. Нима според теб не знае, че бих го изкормила през задника, ако ми се удаде такава възможност? — Тя поклати отвратено глава. — Моят съпруг е инспектор. Той е умен и принципен човек. Винаги е смятал, че благородниците са шепа кръвосмешаващи се идиоти. Веднъж го попитах как може да търпи присмеха на един барон или тъпата идиотия на една херцогиня достатъчно дълго, че да приключи с някакъв сензационен случай.
Нила мълчеше и продължаваше да гледа лицето на събеседничката си отстрани.
— Той ми каза — продължи Фая, — че именно умението да смълчава гордостта си и да бъде търпелив му е позволило да отгледа децата си и да издържа семейството си през всички тези години. Каза ми още, че ако вместо това бил действал по инстинкт и им отвръщал както си трябва, в най-добрия случай щял да се озове в затвора. Всичко, което мога да сторя в момента, е да чакам. И затова аз чакам. Ти също трябва да чакаш. Облечи проклетата рокля.
Нила се опитваше да открие някакви признаци на преструвка. В очите на Фая имаше огън. Ярост. От онзи тип, на който само една майка беше способна.
— Искам да се преоблека на спокойствие — каза Нила.
Когато на вратата се почука, тя беше приключила с тоалета си. Вратата към коридора… Нила преглътна страха си, щом чу как вратата се отваря, и се зарадва, че все пак е облякла дрехите.
— Това е съвсем друго нещо — каза лорд Ветас. — Обърни се.
Младата жена се извърна с лице към него, като се насили да го погледне в очите.
Ветас я огледа преценяващо и бавно завъртя виното в чашата в дясната си ръка.
— Да, ще свърши работа — продължи той.
— За какво? — попита Нила.
И да беше чул гнева в гласа ѝ, беше го пренебрегнал.
— От известно време се опитвам да уредя среща на официален обяд с жена на име лейди Винцеслав. Най-сетне успях. Ти ще ме придружиш на обяда като моя племенница. Ще играеш ролята на срамежлива девойка и няма да казваш нищо повече от да или не. Имам намерение да я ухажвам. Тя ще бъде по-дружелюбно настроена, ако с мен има и роднина от женски пол. Всичко ще отнеме не повече от няколко седмици.
— Коя е…
— Това не те касае. Ако изиграеш ролята си добре, ще ти позволя да задържиш дребните свободи, които ти отпуснах. Представиш ли се неубедително, ще те накажа. Разбрано?
— Да — каза Нила.
— Много добре. Къде е момчето?
Страшно ѝ се искаше да го излъже. Но къде другаде можеше да се намира Яков, ако не в стаята си?
— Яков — повика тя, — ела тук, моля те!
Вратата на детската стая се отвори и Яков влетя вътре. Той вдигна глава към Ветас поздрави усмихнато.
Лордът се усмихна широко в отговор. Изражението напомни на Нила за лъскавия череп, който веднъж бе видяла у аптекаря.
— Здравей, момчето ми. Харесват ли ти новите дрехи?
Яков се завъртя, разперил ръце, за да се изфука с моден костюм от синьо сако, подобаващи панталони с дължина до коленете и високи чорапи.
— Много са красиви — отвърна Яков. — Благодаря ви.
— Удоволствието е мое, детето ми — каза Ветас. — Донесъл съм ти нещо.
Той пристъпи обратно в коридора и се върна с кутия, голяма почти колкото онази с ботушите на Нила. Ветас я постави на пода и отмести капака, за да разкрие комплект дървени войници и коне, общо двадесет.
Възторженият Яков веднага се зае да ги вади от кутията и да ги разхвърля по пода.
— Занеси ги в стаята си — обади се Нила.
Яков престана да ги изважда и я погледна навъсено. Върна играчките обратно в кутията и започна да я влачи към другата стая.
— Харесват ли ти? — попита Ветас.
— И още как! Благодаря ви, чичо Ветас!
— Няма за какво, момчето ми.
Широката усмивка на Ветас изчезна в мига, в който Яков се изгуби от поглед. Той отпи глътка вино и заръча:
— Да си готова след половин час.
Той напусна стаята и Нила чу как вратата бива заключвана от външната страна.
Чичо Ветас.
По какъв ли начин Фая планираше да го убие? Нила определено би я изпреварила, стига да ѝ се отвореше подобна възможност.
Глава девета
Таниел крачеше забързано из Адопещ, заслепен от неверие. Тамас мъртъв? Не, не беше възможно. Дъртакът беше прекалено упорит, за да умре. Беше късно утро и движението беше натоварено, та му се налагаше да си проправя път през пешеходците и да отбягва коли и карети. Някъде зад себе си чуваше как Фел се извинява на изблъсканите от него хора.