Таниел поспря за момент, за да се увери, че Ка-поел не е изостанала. Тя се оказа точно до него, вярна като собствената му сянка. Фел изникна от тълпата. От вестоносеца, намерил ги в свърталището, нямаше и следа.
— Пола — каза Таниел, — можеш ли да разбереш дали е мъртъв?
Ка-поел изглеждаше неподготвена за подобен въпрос.
Той я хвана за раменете и я дръпна към себе си.
— Някога правила ли си негова фигурка? Притежаваш ли някаква връзка?
Лицето ѝ се проясни и тя поклати глава. Не, нищо.
Таниел изруга и се извърна.
— Съжалявам за баща ви — каза настигналата ги Фел.
— Ще повярвам, че дъртият негодник е мъртъв, когато видя трупа му — отговори Таниел. Внезапно му прилоша заради връхлетялото го видение: застиналият Тамас лежи в отворен ковчег. Таниел прогони образа, но откри, че се е облегнал на Ка-поел за опора.
Стъкленозелените ѝ очи се обърнаха към него. Те съдържаха смесица от чувства: гняв, объркване, състрадание, решителност. Погледът ѝ се втвърди и той погледна встрани.
— Къде, по дяволите, сме всъщност? — попита той. — Тук нищо не ми е познато.
— Защото се врязвахте в тълпата напосоки — каза Фел. — Домът на народа е натам. — Тя посочи на изток. Бяха се движили на север.
— Водете — кимна Таниел. Ръката му беше все още върху рамото на Ка-поел. Тя не я беше отместила. — Пола — обърна се той към нея, — аз…
И замлъкна. Мътилката все още не бе напуснала съзнанието му, но беше сигурен, че човекът, който вървеше насреща им, му изглежда познат. Можеше да се закълне, че го е виждал да се навърта в свърталището на Кин. Беше висок, широкоплещест и леко накуцваше. Имаше нещо смущаващо в него.
Мъжът повдигна очи, улавяйки погледа на Таниел. Друго предупреждение магьосникът така и не получи.
Мъжът направи две големи крачки към Таниел. Изблъска Ка-поел от пътя си и в следващия миг Таниел почувства как пестникът на нападателя се стоварва върху гърдите му. Силата на удара го захвърли назад, над главите на тълпата, след което той се приземи с рамото напред върху твърдите плочи.
Таниел с мъка се опитваше да си поеме дъх. Може би имаше счупени ребра?
Около него вече се събираше малка тълпа. Чу как различни гласове се осведомяваха за здравето му. Някакъв изискан господин предпазливо побутна ръката му с бастуна си. Някаква жена пищеше.
Само едно създание можеше да удря с подобна сила.
Пазител.
Таниел изтръгна бастуна от ръката на джентълмена, без да обръща внимание на възмутения му вик, и успя да се изправи тъкмо навреме, за да види как млада жена бива хвърляна на земята, щом Пазителят я избута от пътя си, след което хвана Таниел за гърлото с двете си ръце.
От гърлото на Пазителя щръкна острие, спряло на сантиметри от очите на Таниел. Пазителят запрати мага на земята и рязко се извъртя, за да разкрие кинжал, забит във врата му точно при гръбнака. Съществото изхъхри и нападна Фел, която го избегна с гъвкаво движение далеч по-пъргаво, отколкото Таниел би си помислил.
Барутният маг скочи на крака и стовари бастуна в тила на Пазителя. От силата на удара дървото се пръсна на трески.
Пазителят дори не трепна. Той се извърна към Таниел, сетне отново към Фел, сякаш се опитваше да реши коя от целите да нападне. Докато го наблюдаваха, той извади носна кърпичка от джоба си, а с другата ръка се пресегна назад и измъкна кинжала от собствения си гръбнак. Противна, черна кръв започна да се стича от дупката във врата му. Таниел чу как някой повръща неудържимо на улицата.
Пазителят натика кърпичката в раната, за да спре кървенето. Цялата тази процедура отне не повече от няколко секунди. После той избра да се насочи към Фел с бърз скок.
Таниел беше готов. Той се хвърли напред, като държеше назъбения край на счупения бастун като кинжал. Изтегли ръка назад, за да го забие с все сила в гърба на Пазителя.
Тогава нещо го удари отстрани. Зъбите му изтракаха. За момент му причерня.
Секунда по-късно Таниел се взираше в разкривеното лице на втори Пазител. Този бе опрял коляно в гърдите му и пръстите му се сключваха около шията на Таниел. Магът започна да се мята, но не можа да се освободи. Трябваше му барут.
Съумя да повдигне коляно и да избута тежестта на Пазителя от гърдите си. Това му позволи да намести строшения бастун в свободната си ръка и да я забие дълбоко в тази на Пазителя. Създанието се засмя и отново притисна гърдите му с коляно.