Таниел простена, когато натискът се усили от допълнителна тежест. Ка-поел бе скочила на гърба на Пазителя. Дългата ѝ игла потъваше отново и отново в гърба на противника. Той се разтърси като бик, опитващ се да отхвърли неканения си ездач. Таниел помисли, че е усетил пукот в гърдите си.
Пазителят се надигна, неуспял да отърси Ка-поел от гърба си, и Таниел изпъшка, с радост усетил прилива на въздух в дробовете си. Трябваше да се махне. Да се отдръпне. Трябваше му барут.
Претърколи се по корем и залитайки, се изправи на колене. Ритникът на Пазителя го повали обратно върху каменната настилка. Таниел се помъчи да се вдигне на крака. Зад него Ка-поел продължаваше да се бори да се задържи на гърба на Пазителя, докато той размахваше огромните си ръце в опит да я отскубне.
Хората вече викаха полицията. Тълпите зяпачи бяха станали още по-многолюдни, но стояха на разстояние.
Ка-поел не можеше да надвие в тази битка. Проблемът беше, че Таниел също нямаше да успее. Той разгърна сетивата си. Някъде наблизо трябваше да има барут. Все някой трябваше да разполага с поне малко.
Със залитане той се отправи към младеж с мека шапка, който носеше пушка на рамото си. Оръжието беше модел Хруш и изглеждаше съвсем ново, още неупотребявано. Таниел сграбчи младежа за ризата.
— Дай ми барутния си рог!
Другият се опита да се освободи. Таниел пъхна ръка в торбата му и веднага долови познатите цилиндрични очертания на барутния рог. Извади го ликуващо от торбата и се извърна към продължаващата битка. Ка-поел все още се намираше на гърба на Пазителя, макар и със сетни сили.
— Пола, слез!
Ка-поел разтвори пръсти и отхвърча встрани. Таниел запрати барутния рог като граната и съсредоточи мисълта си, за да взриви барута във въздуха и да пръсне създанието на парчета.
Но не се случи нищо.
Пазителят улови барутния рог с една ръка. Като гледаше Таниел в очите, той обърна острия край на рога към себе си и го отхапа. Леко отметна глава и остави сипещия се барут да изпълни устата му, след което започна да го дъвче.
Таниел заотстъпва, докато не се блъсна в собственика на барутния рог.
— Фишеци — провикна се Таниел. — Трябват ми фишеци!
По челото му бяха избили капчици студена пот. Този Пазител… Това нещо…
Младежът с бомбето се обърна и побягна. Таниел чу писъци и видя и други хора да бягат. Ботушът му се удари в нещо, докато се опитваше да отстъпи. Младият мъж бе захвърлил и оръжието, и торбата си.
Таниел започна бързо да рови в нея, без да отделя поглед от Пазителя. Ръката му напипа няколко фишека. Смачка края на един и насипа ивица барут върху опакото на дланта си. Пазителят все още дъвчеше съдържанието на рога. Цялото съдържание.
В това нямаше смисъл, но по някакъв начин Пазителят беше изкривено отражение на самия Таниел. Беше барутен маг.
Таниел рязко вдиша тъмния прах.
За момент му се струваше, че ще припадне. По краищата на зрението му светът потъмня, а после внезапно стана толкова ярък, че го заболяха очите. Той раздвижи рамене и докосна гръдния си кош. Нямаше болка. Със стиснати зъби повдигна оръжието с две ръце.
Пазителят се хвърли насреща му без предупреждение. Таниел пристъпи встрани, стиснал дулото с две ръце, повдигна приклада високо над рамото си и насочи замаха си право в лицето на Пазителя.
Разхвърчаха се трески и създанието се стовари на земята с удовлетворяващо тупване. То се превъртя по корем, оттласна се и заби главата си в гърдите на Таниел.
Таниел направи няколко крачки назад, опитвайки да се задържи на крака. Знаеше, че не би могъл да надвие в ръкопашен бой Пазител — не и ако Пазителят беше в барутен транс. Той постави единия си крак зад себе си, за да спре движението си назад и обви ръце около гръдния кош на противника. Извади го от равновесие и го пусна.
Пазителят се извъртя надалеч от Таниел и бавно се вдигна на крака.
Лицето на създанието беше бъркотия от безформена плът и стърчащи едри трески. От носа и устата му се стичаше кръв, а едно от очите му беше подпухнало и се беше затворило. Пазителят оголи зъбите си към Таниел. Половината от тях липсваха.
— Какво си ти, мътните те взели? — каза Таниел.
Пазителят извъртя глава и повдигна косата си — кестенява и дълга, пристегната на опашка — за да открие все още възпалена дамга. Образът на пушка с големината на човешки пръст бе прогорен в кожата му.
С този символ кезианските Привилегировани бележеха барутните магове, преди да ги екзекутират.
Пазителят отпусна коси. Задържа погледа си върху Таниел още няколко мига, преди да се извърне. Ка-поел стоеше встрани, стиснала иглата си, готова за скок. Тя изръмжа към Пазителя.