— Пола, отдръпни се…
Създанието скочи към нея. То се движеше с невероятна скорост, преодолявайки разстоянието за части от секундата.
Благодарение на барутния транс, сега Таниел беше по-бърз. Той се хвърли подире му само за да види как в последния момент противникът му се извърта. Юмрукът на Таниел мина покрай лицето на Пазителя и той за пореден път почувства как пръстите на съществото се затягат около шията му.
Този път създанието нямаше да се опита да го удуши. Щеше да му извие врата, да го прекърши, както дете би прекършило клечка кибрит.
Таниел нанесе рязък удар в гърдите му. Пазителят изсумтя приглушено. Таниел повтори и потрети удара със скоростта на светкавица. Усети как пръстите на създанието се отпускат. Ка-поел се хвърли върху Пазителя. Той я пресрещна с опакото на ръката си, запращайки я на земята.
Пред очите на Таниел се спусна червена пелена. В опасенията си виждаше Ка-поел да лежи върху плочите, с изкривена под неестествен ъгъл глава и вперен в небето безжизнен поглед.
Пазителят неочаквано се отпусна. Таниел сви пръстите си в юмрук, събра сили за нов удар…
И застина в ужас. Черната кръв на Пазителя се стичаше по ръката му. В юмрука си стискаше едно от масивните ребра на противника, с все още полепнали по него парчета плът. Погледна надолу. Рухналият Пазител също се взираше в него. Дрехата му подгизваше от кръв.
Образът на издъхналата Ка-поел отново го връхлетя и Таниел заби отчупеното ребро право в очната кухина на притежателя му.
Няколко секунди остана неподвижен, поемайки накъсани глътки въздух. Нечия ръка го докосна и той едва не изкрещя, толкова бе напрегнат. Беше Ка-поел. Не беше мъртва. Тя постави малката си ръка върху неговата, без да обръща внимание на кръвта.
— Никога не бях виждала барутен маг да прави подобно нещо — каза Фел, която задъхано се приближаваше към тях по опустялата улица. Чиновническата ѝ униформа лепнеше от черна пазителска кръв, примесена с нейната собствена. Едната от бузите ѝ изглеждаше червена и подута, но тя не ѝ обръщаше внимание.
— Къде е другият Пазител? — попита Таниел.
— Избяга — каза Фел.
— Ти не си обикновена подсекретарка — рече Таниел, спомнил си кинжала, който Фел безстрашно бе забила в тила на съществото. — Пазителите не бягат.
— Този го стори, когато видя какво стори с приятеля му — обясни Фел. — До този момент аз само му създавах работа. — Тя изсумтя и додаде: — Ти не си обикновен барутен маг.
Таниел сведе поглед към ръцете си. Беше пробил кожата на Пазител и беше откършил едно от ребрата му. Никой не бе способен на подобно нещо. Дори и той, пък било и в най-дълбокия барутен транс. Но може би беше по силите на един богоубиец? Нещо му се беше случило горе в планината.
— Явно. — Таниел се огледа. Най-близките зяпачи се намираха на повече от стотина крачки разстояние и сочеха оживено. Пронизителният зов на полицейските свирки вече се усилваше.
— Това беше капан — каза той. — Кезиански капан. Но как така враговете са проникнали в града? Нали Тамас разобличи предателя Шарлемунд и неговия кезиански съучастник?
— Така беше — потвърди Фел. Изглеждаше притеснена.
Таниел разчопли нов фишек и затвори очи. Отново в барутен транс… Усещането беше невероятно. Сетивата му се чувстваха преродени. Можеше да долови и най-незначителната миризма във въздуха, да чуе всеки звук на улицата.
Сърцето му все още биеше оглушително от битката.
— Напускам града — заяви Таниел, като хвана Ка-поел за ръката.
— Но Рикар…
— Рикар да върви по дяволите — прекъсна я той. — Заминавам на юг. Ако Тамас наистина е мъртъв, а кезианците са започнали да превръщат барутни магове в Пазители, войската ще има нужда от мен.
Тамас яздеше редом с Олем начело на Седма бригада. Колоната се извиваше далеч зад тях, по протежението на Северната магистрала, преминаваща нагоре и надолу през хълмовете на Адранските планини. Хората му вече бяха прашасали и изморени, а пътуването към Адро едва започваше.
Отправяха се на северозапад, без вече да разполагат с чудодейната мъгла на Михали, която преди четири дни им бе помогнала да избягат от кезианската армия. На изток се издигаха скалистите, заснежени върхове на адранската планинска верига, докато знойната лятна горещина съкрушаваше армията на Тамас. На юг и запад се простираше Кехлибарената шир — житницата на Деветте и източникът на голямото богатство на Кез, разпростряла се надлъж, докъдето поглед стига.