— Ще се срещна със Съдържателя?
— Така изглежда. — Евнухът му подаде ръка и му помогна да се изправи на крака. — Не се притеснявай. В Деветте държави има всичко на всичко трима души, които са виждали лицето му. Ти няма да си сред тях.
Въпреки това Адамат не се чувстваше спокоен. Погледна надолу към панталоните си и изстиналото, мокро петно, прилепило ги към краката му.
— Ами как…
Евнухът разбра. С жест той повика Тини и му заръча:
— Адамат вече е наш гост. Нека две от момичетата му помогнат да се почисти, след което го отведи при господаря след двадесет минути.
Тини неспокойно пристъпи от крак на крак.
— Господарят изглеждаше много настоятелен.
— Виждал ли си новия му килим?
Тини кимна неуверено.
— Искаш ли да се вмирише като това мазе?
— Не, началство.
— Да го почистят и после го заведи при господаря.
Първата работа на Адамат бе да усвои колкото се може повече подробности за мястото, където го бяха отвели. Той разглеждаше украсата и архитектурата, но и двете не му бяха от особена полза. Под стъпките му проскърцваха лакирани дъски. Стените бяха облицовани донякъде с дърво, над което бяха измазани; светилниците бяха месингови. Беше просторно и в същото време практично.
Адамат бе отведен в къпалня, където имаше гореща течаща вода. Две прислужници безцеремонно го разсъблякоха, без дори да му оставят време да възрази. Когато евнухът бе заръчал да бъде изкъпан от две момичета, Адамат беше сметнал, че става дума за курви. Момичетата бяха две здрави перачки.
Те бързо изтъркаха гърба и косата му, обляха го с хладка вода и му предоставиха нов панталон. Същите две жени го сресаха на излизане от къпалнята и изправиха яката му.
Тини чакаше до вратата. На светло Адамат можеше да види, че е среден на ръст и има болнав вид. Носеше двуреден жакет с четвъртити пешове и колосана вратовръзка. Сакото, в съчетание с кремавите панталони и високите до коленете ботуши бяха толкова посредствени, че Адамат се съмняваше, че ще може да разпознае Тини сред редица мъже на улицата, въпреки че беше запомнил лицето му.
Именно в това се изразяваше Чудатостта на Адамат. Той никога не забравяше лице. Не би забравил и лика на Съдържателя. Стигаше му само един поглед.
Тини му върна портмонето.
Адамат го отвори. Банкнотата от петдесет крана все още беше вътре. Заедно с фалшивите му мустаци.
Инспекторът облече предложеното му от едно от момичетата сако и прибра портмонето в един от джобовете. Стори го, без да отделя поглед от Тини. Другият го наблюдаваше с известно презрение и го огледа от горе до долу.
— Мисля, че това е достатъчно — каза той. — Поне вече не миришеш на пикня. — Той отправи злостна усмивка към Адамат. — На лицето ти е останал белег.
От удара, който Тини му бе нанесъл. Прекрасно.
— Виждам, че си изчистил храчката от своето.
Усмивката на Тини увисна в ъгълчетата и той сграбчи Адамат за палтото. Със снижен глас каза:
— Стига господарят да заръча, ще те разпоря целия. Ще ми отнеме три дни да те убия. Разбрах какъв си. Фанте. Никак не ги обичам тия като тебе.
В облъхващия го дъх Адамат различи миризмата на вино. Одеве в мазето не беше надушил нищо. Нима Тини толкова се боеше от евнуха, че се беше напил? Интересно. По-значителен беше начинът, по който Тини стоеше: леко наклонен на лявата си страна, което издаваше, че или левият му крак бе по-къс, или десният е бил раняван.
Адамат грубо се освободи от ръцете му.
— След теб — каза Тини.
— Настоявам. — Адамат го подкани с жест.
Тини се поклони подигравателно и пое по коридора. Адамат наблюдаваше краката му. Другият определено накуцваше, за да щади десния си крак.
Адамат атакува внезапно, стоварвайки подметката на ботуша си върху уязвимия прасец. Тини залитна встрани, сепнатият му възклик потъна в дланта на Адамат. Инспекторът го притисна към пода с тежестта си и стегнато обви гърлото му с ръка.
— Никога не заплашвай да убиеш някого, освен ако не си сигурен, че ще ти се удаде такава възможност — прошепна Адамат. — Трябва да ти кажа, че прекарах цяло лято преследван от най-могъщите хора в Деветте. Мислиш ли, че ми пука за някакъв куц лакей? Мислиш ли, че имам време да се занимавам с теб?
— Отивам да говоря с господаря ти. Ако разговорът се развие зле за мен, не се съмнявам, че той ще ме убие. Но ти обещавам, че ако ме оставят в една стая с теб, без значение колко здраво съм завързан, ще се освободя и ще те убия.