— Наистина беше неприятно, уверявам ви — каза Адамат.
— Нека преминем към същината на въпроса — отвърна Амбър от името на господаря си. — Човекът на име лорд Ветас създава значителни затруднения в работата на моята организация.
— Това име не ми е познато — излъга Адамат, макар сам да не знаеше защо. Вече бе казал на евнуха за Ветас и семейството си.
— Хайде сега. Ветас е изключително предпазлив, но въпреки това името му се разнася сред най-висшите етажи на Тамасовия военен кабинет. Редом с твоето. Намирам за твърде огромно съвпадение обстоятелството, че моите хора са се натъкнали на теб, докато следваш един от шпионите на лорд Ветас.
— И по-странни неща са се случвали — каза Адамат.
— Като например Таниел Двустрелни — каза Съдържателя. — Знаменитият герой от войната, който прострелял бог на върха на Южната планина? Или пък фелдмаршал Тамас, един от най-благоразумните хора в цял Адро, който обяви някакъв си готвач за бог Адом?
Адамат започна да барабани по крака си. Той гледаше Амбър, а тя продължаваше да гледа зад паравана. Воден по този начин, разговорът бе объркващ, но алтернатива нямаше.
— Но вие не вярвате на тези глупости, нали?
— Не съм казвал, че вярвам — отвърна Съдържателя чрез своята посредница. — Склонен съм да вярвам само на неоспорими факти. Но ако действах единствено въз основа на тях, в момента нямаше да се намирам тук. Половината от дейността ми се опира на мълви и слухове. На информацията.
— Информацията е сила — съгласи се Адамат. — Определено сте развили дейността си добре.
— Не само сила, а и богатство. Все пак ми позволи да ти съобщя нещо безплатно: фелдмаршал Тамас е мъртъв.
Адамат хвана ръцете си една в друга, за да скрие треперенето им. Това истина ли беше? Можеше ли фелдмаршалът да е загинал? Ако беше така, тогава Адамат се оказваше без спонсор. Подкрепата, с която разполагаше, и сега му се струваше недостатъчна срещу толкова опасен човек като Ветас, но шестнадесет войници и отворена чекова книжка не бяха за пренебрегване. Адамат не беше сигурен, че е готов да се справи с Ветас сам.
— Откъде знаете? — попита инспекторът, когато се увери, че гласът му няма да потрепери. И все пак това се случи.
— Тази сутрин получих вести от генерал Хиланска от Втора бригада. — Иззад паравана се протегна ръка, която предаде бележка на Амбър. Тя на свой ред я протегна към Адамат. — Предполагам, че останалите членове на неговия революционен съвет — лейди Винцеслав, ректорът, председателят Ондраус и Рикар Тамблар — са получили същата вест.
Адамат избута копринената ивица и разгърна свития на руло лист. Буквите на посланието бяха адрански, но самият текст оставаше неразгадаем.
— Шифър? — каза Адамат.
— Точно така. В съобщението се казва, че…
Инспекторът го прекъсна:
— Крезимир се е завърнал, а фелдмаршал Тамас е останал отцепен зад редиците на врага, разполагайки само с две бригади. Смятан е за мъртъв.
Съдържателя мълчеше. Още няколко мига Амбър остана загледана към паравана. На лицето ѝ изникна лека изненада, преди да предаде отговора на господаря си:
— Това беше… впечатляващо.
Адамат ѝ върна съобщението.
— Съвършената памет улеснява разгадаването на шифри. Като малък прекарах две лета в разглеждането на повече от четиристотин шифъра, от най-разпространените до най-редките. Този е изключително необичаен, но аз не забравям нищо. Крезимир. Мислех, че Таниел Двустрелни го е застрелял в окото?
— Богове. Слухове. Изградих тази подземна империя, като се опирах на усета си, а в момента той ми подсказва, че генерал Хиланска не би говорил за подобно нещо, освен ако не е напълно убеден.
Адамат се облегна назад. Отново се загледа в паравана, този път някак без предишния страх. Кой ли седеше отвъд? Що за човек? Изникналата за момент ръка беше става, очевидно мъжка, с добре поддържани нокти. Съдържателя не прекарваше целия си живот зад този параван. Някъде другаде бе приел някаква самоличност. Такава, която да му позволява да се движи свободно из града.
— Само шепа хора в Адопещ разполагат с тази информация — каза Адамат. — Защо я споделяте с мен?
Съдържателя, изглежда, се колебаеше.
— Защото те освобождава от предишния ти работодател — Тамас.
— И вие искате да ме наемете? — Адамат настръхна. Никога не си беше и помислял, че един ден ще получи предложение за работа директно от Съдържателя.
— Рикар Тамблар ще те покани да му помогнеш в издигането на кандидатурата за ръководител на новото министерство. Ще ти предложи добри пари, но аз ще ти предложа повече. Като изключим тези два варианта, с какво друго би могъл да се занимаваш? Да се върнеш обратно в полицията? Не мисля, че гориш от желание да обикаляш по улиците в униформа през следващите няколко години.