Таниел сви рамене.
Лицето на полковника почервеня.
— Майоре!
Жена, прехвърлила тридесетте, спря коня си до неговия.
— Сър?
Имаше дълга кестенява коса, стегната в плитка, и изпито лице с бенка върху лявата буза. След като отдаде чест, тя погледна към Таниел.
— Арестувайте този човек — отвърна полковникът.
— По какви обвинения, сър?
— Неуважение към по-висш офицер. Не отдаде чест, не отговори на въпросите ми, дори не се изправи, докато говореше с мен.
Майорът слезе от коня си и направи знак на двама войници в изрядна униформа.
Таниел наблюдаваше как тримата се приближават. Отхапа от овнешкото със сирене и задъвка бавно.
— Изправете се, капитане — каза майорът. Таниел не реагира и жената кимна към един от войниците. Той се приведе да сграбчи Таниел за ръката.
Таниел повдигна пистолета, премести ударника и го насочи към мъжа.
— Лоша идея, войнико. — Той едва не прихна при вида на лицата на майора и полковника, но се съмняваше, че това ще помогне на положението му.
— Простете, сър — обади се единият от войниците, — вие да не сте Таниел Двустрелни?
— Същият — потвърди Таниел.
— Преди служих в Седма бригада. За мен е чест да ви срещна, сър, но изглежда се налага да ви арестуваме.
Таниел улови погледа на майора и рече:
— Опасявам се, че това няма да се случи днес.
Майорът се отдалечи и тихо размени няколко думи с полковника. След известно време полковникът кимна и я отпрати заедно с войниците.
Таниел продължи да се храни, но полковникът продължаваше да стои на коня си на няма и пет метра от него. Мъжът се приближи малко по-близо. Таниел вдигна поглед. В момента не му беше до това.
Върху лицето на полковника все така личеше неодобрение.
— Съжалявам, капитане, не ви познах. С вас сме се срещали и друг път, преди много години. Баща ви беше велик човек.
Таниел преглътна. Как се предполагаше да отговори на това?
— Да, така беше.
— Трябва да ви предупредя, че фелдмаршалът търпеше войниците му да своеволничат, особено маговете. След смъртта му нещата вече не са същите. Съмнявам се, че Генералният щаб ще направи изключение за вас, въпреки репутацията ви. Ако отново си позволите да насочите оръжие към висшестоящ офицер, ще бъдете…
— Прострелян? — предположи Таниел. Този път не успя да сдържи усмивката си.
Полковникът се навъси.
— Обесен.
— Благодаря за предупреждението. Сър.
Полковникът кимна.
— Радвам се да видя, че сте се възстановили, капитане. На фронта ще имаме нужда от вас.
Той замълча сякаш чакаше Таниел да се изправи и да козирува. Можеше да седи и да си чака цял ден, ако искаше — на Таниел му беше все едно. След около минута полковникът обърна коня си и препусна.
Таниел не можа да не се зачуди защо полковникът не беше на фронта с останалата част от армията.
— Пола — заговори той, — не ми се струва разумно да продължаваш с мен.
Тя подбели очи.
— Говоря сериозно, Пола. Това е военна зона. Знам, че и преди си участвала във война. — По дяволите, тя го придружаваше по време на сблъсъка със същия противник само преди два месеца. Пред очите му бе избила половината кезианска кабала Привилегировани в Крезим Курга. — Но се чувствам… странно, откакто ме свести. Сам не зная какво да очаквам от себе си. Не искам да те излагам на риск.
Той отново си спомни за кръвта по ръцете ѝ — едно от първите неща, които бе видял при събуждането си от комата. Имаше и мъртви войници, а някакъв човек, когото усещаше, че би трябвало да познава, лежеше на земята в безсъзнание. Ка-поел се бе опитала да му обясни с жестове. Таниел бе разтълкувал, че е разменила нечий живот за неговия. Не знаеше чий, но от самата мисъл му се повдигаше.
Ка-поел отчупи късче сирене от парчето в ръката му и задъвка. Това, изглежда, изчерпваше отговора ѝ.
— Е, длъжен бях да опитам. Ще се радвам да те имам край себе си.
Ка-поел се подсмихна лукаво.
— Край себе си, Ка-поел. Нямах…
Тя постави пръста си на устните му и се усмихна още по-широко.
— На другите няма да им се понрави, че си с мен — каза Таниел. — На мъжете и жените на военна служба е забранено да се сближават. Нарушения се случват непрекъснато, разбира се, но офицерите обичат да си придават строгост. Възможно е да се опитат да те накарат да спиш в друга палатка.
Тя разпери ръце неразбиращо.
— Какво не ти е ясно? За близостта ли? Е, нали знаеш. Когато мъжът и жената са… заедно. Интимно.