Ка-поел посочи към пространството между двамата и рязко разсече въздуха с длан. Но ние не правим това. Усмивката върху лицето ѝ караше пантомимата да изглежда присмехулна. Точно като заловено на местопрестъплението пакостниче, което отрича да е сторило белята.
Таниел почувства как пулсът му се учестява, а лицето му пламва.
— Добре, момиче, време е да вървим. Само първо да се облекча.
При завръщането си завари Ка-поел вече настанена върху седлото, но в предната част — изглежда очакваше Таниел да седне зад нея.
— Премести се назад — каза той.
Тя го пренебрегна. Таниел се настани зад нея, като му се наложи да пъхне ръце под нейните, за да хване юздите. Девойката се облегна удобно на него, а Таниел подкани коня и въздъхна.
В близост до фронтовата линия пътят ставаше все по-оживен. За последните десет мили палатките бяха тъй многобройни, че запълваха цялата долина. Същинско море от хора — войници, ковачи, курви, готвачи, перачки и търговци. Можеха да се видят войници с нашивки от почти всяка бригада в Адро, включително и от Крилете на Адом, наемниците на лейди Винцеслав. Досега тя също трябваше да е научила за смъртта на Тамас. Интересно дали щеше да изтегли наемниците си от войната?
Пътят изчезваше някъде под тълпата и Таниел знаеше, че само един хубав порой ги дели от това да се превърне в лайняна дупка от кал. Още повече че точно на това място се извиваше река Адола, с покафенели от мръсотията на хиляди хора води. На места по брега ѝ се поклащаха шлепове — несъмнено пристигнали от столицата с нови запаси от храна, оръжия и пушечно месо.
В лагера на редовните войски се забелязваше повече ред. Таниел дори се изненада от одобрението, с което оглеждаше равните редици палатки. Той не спадаше към боготворящите дисциплината, но въпреки това си отдъхна, че е оставил зад себе си безпорядъка на запасняците и цивилните.
През по-голямата част от пътуването им през прохода оръдейният огън бе долитал до тях под формата на далечен тътен. Сега Таниел можеше да различи отделните изстрели. Изглежда, артилеристите бяха постоянно ангажирани. Това не го изненадваше; той познаваше числеността на вражеската армия.
Изненада го друго — специфичният пукот и отблясък на магия. В сражението участваха Привилегировани, и то от двете страни. Но нали по-голямата част от кезианската кабала бе погинала при настъплението им към Южната планина и изненадващата атака на Ка-поел? И откъде Адро бе намерил Привилегировани?
Трябваше да поразпита наляво-надясно, но скоро Таниел откри най-близката офицерска столова. В нея завари предимно офицери от Трета бригада. Той хвърли значката си на бара.
— Трябва ми стая — каза барутният маг.
Барманът го погледна подозрително.
— Няма нищо свободно, сър. Всичко е заето.
— Изхвърлете някого — каза Таниел. — Няма да спя в палатка сред тази кал.
Самият той би одрал човека, който се опиташе да го изгони от квартирата му. Но нямаше никакво намерение да се осланя единствено на някакви платнени стени, когато ставаше дума за Ка-поел.
— Съжалявам, сър, не мога да го направя.
Таниел погледна към значката си.
— Знаеш какво е това, нали?
Барманът я плъзна обратно към него.
— Вижте какво, сър, вече не са останали никакви барутни магове. Бяха заличени до крак. Така че не се опитвайте да ме баламосвате.
Таниел го погледна сепнато. Всички? Унищожени?
— Как така са били заличени? Какви ги говориш?
— Бяха изгубени в тила на врага заедно с фелдмаршал Тамас.
— И отсам Будфил не е останал нито един Отличник?
— Не само отсам, всички са мъртви.
— Видял ли си телата? — настояваше Таниел. — Е? Видял ли си ги? Познаваш ли някого, който ги е видял? Наскоро да са пристигали вести от Кез? Така си и мислех. Сега ми налей едно и се погрижи за стая.
Барманът скръсти ръце пред мърлявата си престилка и не помръдна.
— Виж, ако аз действително съм последният барутен маг северно от Будфил, това ме прави знаменитост. Врагът разполага с Привилегировани, които трябва да бъдат убити. Ако не се подкрепя и не поспя, няма да мога да се погрижа за тях.
— Притеснява ли те този човек, Фредерик?
На бара приседна някаква жена, която съсредоточено гледаше към Таниел. Той я разпозна, майорът с бенката. Същата жена, опитала се да го арестува по-рано днес. Нима го следеше?
— Той твърди, че е барутен маг, мадам — отвърна Фредерик.
— Такъв е. Това е Таниел Двустрелни.
Барманът побърза да кимне.
— Простете, сър. Какво ще пиете?