Вече знаеше къде се укрива лордът: къщата, до която го бе отвела младата жена в червената рокля. И на чийто прозорец зърна детето на херцог Елдаминз.
Сега, след като знаеше това, беше необходима фронтална атака. Както бяха направили при освобождаването на децата му. Внезапно нахлуване, което да ги хване неподготвени. Мъж като Ветас щеше да разполага с охрана. Какво беше казал Съдържателя? Най-малко шестдесет мъже, сред които и Привилегирован.
Адамат се нуждаеше от военна сила. Нуждаеше се от помощ. Помощта на Съдържателя.
Не се съмняваше, че Съдържателя е възложил на хората си да го следят. А инспекторът предпочиташе да запази в тайна скривалището и личните си проучвания. Той стана от масата и повика една наемна кола.
Подир три прекачвания и преминаването през двойно толкова сгради, Адамат реши, че се е отървал от преследвачите си.
Беше късна вечер, когато пристигна в текстилната фабрика. Дори и по това време машините работеха. Инспекторът уреди да бъде допуснат и се закатери по клатещо се стълбище от ковано желязо, което го отведе до помещение с изглед към цеха. Намиращата се вътре жена стоеше приведена над месингов микроскоп. Тя беше около четиридесетгодишна, с боядисана в черно коса, за да скрие побелелите корени. По стените на кабинета ѝ висяха разнообразни мостри плат — от най-евтино зебло до коприна по сто крана лакътя.
Адамат почука на вратата.
Без да повдига глава от микроскопа, жената му направи знак да влезе.
— Здравей, Марги — каза инспекторът.
Тя най-накрая вдигна поглед.
— Адамат! Каква приятна изненада.
— Радвам се да те видя — отвърна Адамат и свали шапката си.
— И аз теб.
Докато поемаше ръката ѝ, Адамат обмисляше дали да ѝ разкаже всичко. Марги беше една от най-близките приятелки на Фая. В крайна сметка предпочете да не рискува.
— Нужна ми е известна помощ — каза той.
— Да разбирам, че си дошъл по служба?
— За съжаление.
Марги отново погледна в микроскопа.
— Изненадана съм. Обикновено възлагаш на Фая тези задачи. Като стана дума за нея, как е тя? Не съм я чувала цяло лято.
Адамат се присви.
— Не е добре. Напрежението покрай революцията никак не ѝ се отрази благоприятно.
— Съжалявам да го чуя. — Марги неочаквано се изхрачи на пода, озлобена. — Проклет да е Тамас с глупавия си преврат!
— Марги? — Адамат не успя да скрие шока от гласа си. Марги винаги беше говорила без заобикалки, но той в никакъв случай не би я определил като роялист. Тя се бе издигнала до ръководителския пост на най-голямата текстилна фабрика в Адро със собствени сили, без някой да я поставя там.
— Той ще закопае всички ни — каза тя, размахала пръст към Адамат. — Само почакай. Надявам се, че не се връзваш на нелепиците как искал да подобри света. Това е просто неговият начин да се добере до властта.
Адамат побърза да вдигне ръце.
— Аз предпочитам да стоя встрани от политиката.
— Ще дойде денят, в който всеки от нас ще трябва да избере страна, Адамат. — Тя прибра немирен кичур коса зад ухото си и прочисти гърло. Личеше, че е леко засрамена от ожесточението на изблика си. — Кажи сега с какво мога да ти помогна.
Адамат внимателно измъкна нишките от джоба си. Надяваше се, че това са същите онези нишки от килима в кабинета, а не откъснали се от дрехата му.
— Искам да науча нещо повече за този килим.
Марги ги пое внимателно.
— Това не са боклуци, нали? Спомням си, че Фая на няколко пъти донасяше безполезни влакна.
— Силно се надявам този случай да не се окаже такъв.
Жената постави нишките върху стъкълцето на микроскопа и настрои фокуса му.
— Вандувийска вълна — оповести тя.
— Скъпа ли е?
— Най-скъпата. Притежателят на този килим трябва да е много, много богат.
— Има ли вероятност да се проследи покупката?
Марги се отдръпна от микроскопа.
— Възможно е. Малко са търговците на килими, които предлагат продукти от Вандувия. Ще поразпитам. Ела след две седмици, тогава може и да съм разбрала нещо.
— Цели две седмици? — каза Адамат.
— По-скоро ли ти трябва?
— Ако е възможно. Става дума за нещо спешно.
Марги въздъхна.
— Няма да бъде безплатно.
— Не съм донесъл много пари.
— Не става дума за пари. Кажи на Фая, че някой път, преди листата да пожълтеят, трябва да ме заведе на вечеря в Палмите, и сме квит.
Адамат преглътна и се насили да се усмихне.
— Разбрахме се.
Марги отново насочи вниманието си към микроскопа.
— Другата седмица ще мога да ти кажа за килима.