Когато бе вдишал барута при битката с Пазителя в Адопещ, пак ли всичко бе изглеждало така? Или просто не беше забелязал?
Как изобщо можеше да е мислил малата за добра алтернатива на това? Нямаше място за сравнение с който и да било наркотик.
Той почувства как се усмихва широко, но не направи опит да го скрие.
— О, мамка му. Това се казва барут.
Приключи с приготвянето на дузина фишека, прибра ги в торбата си и окачи рога на рамото си. После залегна и започна да оглежда вражеските редици.
Отвъд източния бряг на река Адола имаше Привилегировани. Повечето от тях носеха яркоцветни униформи и стояха обградени от телохранители и знаменосци. Имаше и много Пазители. В отсъствието на Тамас кезианците бяха престанали да се страхуват от барутните магове. Но в близките дни им предстоеше да си припомнят този страх.
Таниел си набеляза магьосниците за главни цели.
Следваха офицерите. Те се различаваха още по-лесно, защото само те яздеха коне. Къде беше цялата им кавалерия? Беше странно, че врагът не е довел конни войски на север от Будфил. Какво пък, офицерите щяха да свършат работа.
Те ставаха втори по приоритет.
Младият мъж отмести поглед към артилеристите.
Най-накрая щеше да се прицелва в тях.
Разтърсването на земята достигна до него преди звука от ударите на копита. На няколко метра от ляво на него се бяха събрали около двадесет адрански конници. Офицери. Неколцина генерали. Таниел разпознаваше някои от тях.
Генерал Кет беше красива жена на около петдесет — красива, ако не се броеше липсващото дясно ухо. Широкото ѝ лице му изглеждаше някак познато, сякаш я бе виждал скоро, макар в действителност да знаеше, че от последната им среща са изминали години. Тя предвождаше Трета бригада.
Кет не беше единственият член на групата, загубил част от себе си в битка. Генерал Хиланска от Втора бригада беше болезнено затлъстял и имаше само една ръка: лявата липсваше изцяло.
Никой от тях не забелязваше Таниел.
Изглеждаха неспокойни. Непрекъснато сочеха и жестикулираха, докато наблюдаваха бойното поле през далекогледите си. Хиланска изкрещя към артилеристите да изтеглят оръдията назад.
Да се изтеглят назад? С това на практика отстъпваха земя на противника. Защо биха…?
Но ето че и самият Таниел видя. Вражеските редици се раздвижваха. Цели роти заемаха позиция непосредствено зад противниковата артилерия. Готвеха се за щурм, да изтласкат адранските сили.
Таниел присви очи. Сред ротите различи необичайно едри фигури. Уродливи фигури.
Не можеше да прецени дали са обикновени Пазители, или от новите, създадени от барутни магове, като онези, нападнали го в Адопещ.
И в двата случая развоят за адранската армия не се очертаваше никак благоприятен.
Таниел забеляза, че адранската артилерия е разположена разпръснато, на разстояние от двеста крачки. Това позволяваше изтеглянето на предните оръдия при запазен обстрел от задните редици. Явно не за първи път им се налагаше да посрещат подобна атака. Може би точно такива сблъсъци бяха протичали през изминалите десет дни. Напълно логично разположение, ако знаеш, че така или иначе ще отстъпваш.
Но на Таниел не му харесваше.
Той остави Ка-поел и се спусна към офицерите.
— Какво става, сър? — обърна се магът към генерал Хиланска.
В първия момент генералът го изгледа с пренебрежение, но сетне се вгледа по-продължително.
— Отстъпваме, момчето ми.
— Това е глупаво, сър. Нашите позиции са разположени по-високо. Можем да удържим.
Генерал Кет приближи коня си до Таниел и го изгледа от глава до пети. Дали изобщо го помнеше? Вероятно се бе променил за четири години.
— Да не би да подлагате на съмнение преценката на своите офицери, капитане? — попита тя.
— Тази тактика е глупава, мадам. Тя предвижда, че ще изгубим сблъсъка.
— Капитане, ако не се извините незабавно, ще бъдете понижен.
Друг генерал, рус мъж със сковано поведение, се обади:
— Предполагам, че затова е все още само капитан.
Генерал Хиланска повдигна ръката си.
— Успокой се, Кет. Не виждаш ли кой е този младеж? Това е Таниел Двустрелни, героят от Фатрастанските освободителни войни. Радвам се да те видя сред живите.
Таниел сведе почтително глава. Тамас му беше разказал някоя и друга история, когато беше бил още момче, за това какъв тип мъж е Хиланска — верен, пламенен. Точно от типа хора, които човек би искал да има край себе си на бойното поле. Макар и обременен от тежестта на годините и килограмите, Таниел си представяше, че той си остава същият порядъчен човек.