Таниел го пресрещна във въздуха. Сблъсъкът го остави без дъх; и двамата се стовариха болезнено на земята и се затъркаляха по наклона. Той почувства силни ръце върху гърдите си и Пазителят го отхвърли от себе си. Таниел се претърколи и скочи на крака. Озова се право срещу полетелия към лицето му меч.
Той го изблъска встрани с щика си и удари на свой ред. Острието потъна в Пазителя почти с цялата си дължина, ала без никакъв ефект.
Пазителят отскочи назад, за да се освободи от пронизалия го щик и да се озове извън обхвата му.
Таниел се извъртя тъкмо навреме, за да посрещне връхлитащия към него втори Пазител. Присви колене и замахна с щика нагоре в безпогрешно преценен удар: уродливото създание наниза брадичката си. Таниел трябваше да пусне оръжието и да отскочи встрани, за да избегне сабята на предишния си противник. Той изтегли собствената си сабя и се подготви да продължи сражението.
Пазителят не атакува веднага. Най-напред хвърли цял барутен фишек в устата си. С хрущене прахът изчезна между почернелите му зъби и той изплю обвивката на земята.
Боят със саби не беше сред силните страни на Таниел. Той беше бърз и умел, но ако това създание беше обучено, то щеше да мине право през него.
Таниел пресрещна намушкващия удар и изтласка острието встрани. Пазителят запълни празнината с другия си юмрук. Но Таниел го очакваше.
Той улови пестника на създанието и стовари чело върху носа му. Със задоволство усети как костта се врязва в мозъка на създанието. Това трябваше да е докарало смъртта му, ала мускулите на Пазителя все още се съпротивляваха. Таниел направи крачка назад и разсече гърлото му. Хъхрещият урод се свлече на земята, обезвреден, макар и все още вкопчен в живота.
Таниел можеше да почувства черната лепкава кръв на Пазителя по лицето си.
— Ей! — Някой извика откъм насипите над него. — Врагът ще те настигне!
Таниел с изненада установи, че кезианската пехота се намира почти до него. Той грабна пушката си и се закатери по насипа, като хвърляше пръст и ругаеше. Когато Пазителите го правеха, бе изглеждало лесно. В действителност не беше.
Няколко чифта ръце помогнаха на Таниел да се прехвърли отвъд и го потупаха по гърба.
— Върнете се по местата си! — изкрещя някой.
Таниел поклати глава и си позволи да отдъхне за момент. Притискаше оръжието към себе си, за да не позволи на ръцете си да треперят. Чудеше се дали не е допуснал грешка да напуска позициите по такъв начин.
Някой го зашлеви през лицето. Почти очакваше да е Ка-поел, но вместо нея зърна насреща си майор Доравир. Изглеждаше бясна.
— Да не би да ви е омръзнал животът, капитане? — попита жената, сграбчи го за яката и го разтърси като прегрешил ученик. — Е? Никой няма право да напуска позициите без заповед. Никой!
— Да ви пикая на заповедите.
И Таниел я изблъска от себе си. Ако не беше самоконтролът му, щеше да я е пронизал с щика.
Тя се взираше в него с мразовита ненавист.
— Ще ви окача на бесилото, капитане.
— Опитайте.
— Зареди оръжие — провикна се офицер. Таниел отдели момент, за да се ориентира. От мястото си можеше да наблюдава случващото се и от двете страни на неравната линия. Пазителите бяха преминали отвъд насипите и покосяваха по няколко души наведнъж, ала благодарение на Таниеловата намеса, отстранила двама от тях, пресрещналите ги адранските войници бавно, но неизменно вземаха превес. Останалите защитници пълнеха оръжията си, готови да отблъснат кезианската пехота.
Таниел загърби Доравир и също започна да презарежда. С периферното си зрение видя как тя бясно се отдалечава, крещейки нареждания.
— Бъдете внимателен, капитане — тихо каза един от войниците край него. — Ако тази си ви набележи, или ще легне с вас, или ще ви убие. А може би и двете.
— Да се продъни в бездната. Хич не ме е грижа за нея.
— Тя е сестра на генерал Кет — продължи войникът. — Прави каквото си иска. Обаче е страшно добър офицер. Което си е право…
Сестра на Кет, значи. Затова си беше помислил, че е виждал Кет наскоро. Приликата между двете беше голяма, макар Доравир да беше с по-слаба структура.
— Един страшно добър офицер би ме оставил да си върша работата — отвърна Таниел. Той пъхна втори куршум и го застопори с къс плат.
Войникът се взираше в него.
— Всичко наред ли е, капитане? Сложихте два куршума, но не и барут.