Докато приключваше с яденето си, Адамат почувства как малка част от силата му се връща.
— Изглежда, той преследва същата цел като мен — каза той между последните си хапки. — Лорд Ветас му създавал неприятности. Хората на Съдържателя ме прибраха само защото се оказа, че сме следили една и съща жена. — Адамат облиза пръстите си. — След като Съдържателя разбра, че интересите ни съвпадат, той реши да се оттегли и да ме остави да свърша работата сам. Което е срамота, защото се нуждая от помощта му! — Адамат изрече последните думи с повишен глас. Грабна чинията, приютявала сандвича, и я запрати през стаята. Тя издрънча в един ъгъл.
Сусмит се облегна на дивана, пасиансът му беше забравен, и се загледа в Адамат.
— Никога през живота си не съм искал да убия човек толкова силно, колкото лорд Ветас — прошепна Адамат. — Знам къде е. Намерих леговището му. Отваря ми се възможност и с помощта на Съдържателя може и да успея. А онзи просто ме изхвърля на улицата. — Инспекторът пое разтреперано дъх. — Предстои ми да направя нещо много глупаво, Сусмит, и би било най-добре да не те свързват с мен. От този момент считай отношенията ни за приключени.
Сусмит повдигна вежди.
— Аз сам ще реша това.
— Имам намерение да изнудвам Съдържателя.
Боксьорът започна да събира картите в едната си ръка. Само след секунди беше приключил и се изправи на крака.
— Като никога — каза Сусмит — съм съгласен с теб.
Адамат затвори очи. Не винеше Сусмит, разбира се. Въпреки това обаче бе таил скрита надежда, че боксьорът отново ще откаже да си тръгне. Че ще остане до Адамат и ще му помогне да доведат нещата до край.
Сусмит взе сакото си от закачалката край вратата.
— Съжалявам, друже — рече той. — Знаеш, че бих умрял за теб, но Съдържателя не би се задоволил само с мене.
Разбира се. Сусмит трябваше да мисли за семейството на брат си.
Двамата стиснаха ръце. Тежките стъпки на Сусмит се спуснаха по стълбището и заглъхнаха отвъд входната врата.
Адамат се отпусна в креслото и сведе глава.
Сусмит беше едър и силен, и в битка струваше колкото петима, ала освен това беше и негов приятел. А Адамат не можеше да си позволи да има приятели. Не и с оглед на онова, което му предстоеше да направи.
Инспекторът се вдигна мъчно на крака, колкото да намери леглото си, а после се отпусна в него, без да си прави труда да сваля дрехите си.
Глава четиринадесета
Таниел разтърка очи и се опита да си спомни какво е да спиш. Пет пъти в рамките на три дни се сблъскваше с противника на боевата линия. Пет пъти отстъпваше последен от насипите, когато натискът на врага станеше неудържим. Пет пъти му се налагаше да крачи назад сред телата на мъртви и ранени, вбесен, че за пореден път оставяха предните си редици да паднат под кезианската атака.
Колко още можеха да отстъпват, преди армията да се превърне в нищо повече от мъртви и ранени?
Спря се, за да погледне на юг. С всеки изминал ден разстоянието между тях и Будфил нарастваше. Предната линия — или по-точно онова, което беше представлявало предната линия допреди половин час — се намираше на четвърт миля от тях, все още обгърната в барутен дим. Кезианските войници вече сриваха насипите и отнасяха мъртвите си.
Приключилият току-що сблъсък бе протекъл особено неблагоприятно за силите на Адро. Неопитните пехотинци от Седемнадесета бригада побягнаха преждевременно, много преди сигнала за отстъпление. Таниел се почуди дали е останал и едничък човек, останал невредим след тази бъркотия. Стенанията на ранените, долитащи откъм походните лазарети, караха кожата му да настръхва.
Той завари Ка-поел да седи до огнището край палатката им. Втренчена в жаравата, девойката разсеяно чоплеше ноктите си с върха на една от дългите си игли. Над пламъците кипеше котле с вода. Тя погледна към Таниел за момент и отново се загледа в пламъците.
Барутният маг се тръшна на земята до нея. Цялото тяло го болеше. Покриваха го безчет синини и рани. Един особено костелив Пазител едва не му видя сметката — пресният разрез отстрани на корема му свидетелстваше за сблъсъка.
Ка-поел се изправи безшумно, премести се зад него и започна да свлича куртката му. На Таниел не му харесваше тя да го съблича — е, харесваше му, но вече и сам дочуваше някои от офицерите да мърморят за неблагопристойността на техните отношения. Само че тази вечер се чувстваше прекалено изтощен, за да се възпротиви. Тя разкопча ризата му и започна да почиства шията и гърдите му с потопена в гореща вода кърпа.