— Бил е обикновен Привилегирован — каза Кет. — А не бог.
Хиланска се изправи бавно на крака.
— Наречи ме луд, Кет. Предизвиквам те. Тамас вярваше, че Крезимир се е завърнал. Вярваше, че Таниел го е уцелил. Ала куршумите не са били фатални. Все пак Крезимир е бог.
Кет наблюдаваше Хиланска много внимателно.
— И все пак Тамас отведе Седма и Девета в тила на врага, с което ги обрече.
— Той не е мъртъв — намеси се Таниел, усещайки как кипва.
Кет се обърна срещу него.
— Казва сополанкото на мъртвия ни фелдмаршал.
— Сополанко? — Причерня му. — Аз убих стотици. През изминалите два дни едва ли не със собствени сили удържам пристъпа на врага. Чувствам се сякаш съм единственият, който иска да спечели тази война, а вие ме наричате сополанко?
Кет плю в краката му.
— Мислиш, че всички заслуги са твои? Ама че самочувствие! Само защото си се пръкнал от слабините на Тамас, не означава, че си наследил и умението му, момче.
Таниел не можеше да мисли. За това ли се беше сражавал всеки ден на фронта? Обзе го гняв.
— Ще те убия, кучко малоумна!
Той вече напрягаше мускули за скок, когато нещо го удари по главата. Таниел залитна и понечи да се хвърли към нея. Нечии ръце го сграбчиха и го задърпаха настрана. Нов удар се стовари върху главата му. Макар да се мяташе и да крещеше, беше изведен от палатката.
— Таниел — чу той гласа на полковник Етан. — Таниел, успокой се, моля те!
Едва видът на насочените към лицето му пики накара Таниел да се опомни. Израженията на военните полицаи, сграбчили дръжките на тези оръжия, показваха, че ще го надупчат целия за един миг.
— Достатъчно — каза Етан и изблъска встрани една от пиките. Той успя да накара полицаите да се отдръпнат на няколко крачки.
След като яростта му бе отминала, Таниел се чувстваше слаб и измръзнал. Тялото му трепереше. Наистина ли беше наругал генерал Кет пред очите на всички висши офицери? Какво го прихващаше?
— Да не би да ти е омръзнал животът? — остро попита Етан. — Чух слухове, че през последните дни на фронта се бил появил някакъв барутен маг, който се хвърлял към враговете сякаш искал да умре. Изобщо не си бях помислял, че може да си ти. Ще извадиш късмет, ако се отървеш само с бичуване. Да се нахвърлиш на генерал Кет! Не мога да повярвам.
Таниел присви колене до гърдите си и се опита да овладее треперенето си.
— Приключи ли?
Защо се тресеше така неудържимо? Това го плашеше много повече от сблъсъците с Пазителите. Може би тялото му още копнееше за мала? Или за барут?
— Таниел… — Етан се взираше в него. В погледа му личеше искрена тревога. — Ти ме влачи няколко крачки подире си, преди да успея да те ударя по главата. Повалял съм два пъти по-едри от теб хора с този удар, а трябваше да го направя три пъти, преди дори само да те зашеметя. Мамка му, аз самият съм два пъти по-едър от теб! Знам, че барутните магове са силни, но…
— Ще поема цялата вина за случилото се — отвърна Таниел. — Да се надяваме, че няма да те държат отговорен.
— Не се тревожа за себе си.
— Капитане?
Двамата повдигнаха очи. Край тях стоеше генерал Хиланска. От военните полицаи нямаше и следа.
— Полковник, бих искал да разговарям с капитана насаме, ако обичате.
Етан ги остави, а Таниел се изправи бавно на крака. Не беше сигурен, че ще успее да се задържи, но със сигурност знаеше, че насреща му стои единственият му съюзник в целия лагер.
— Сър? — Той се олюля и се спъна. Хиланска го задържа с единствената си ръка.
— Кет иска главата ти — каза генералът.
— Мога да си представя.
— Знаеш ли — продължи ветеранът, — в отсъствието на Тамас барутните магове нямат голям престиж. Някои от висшите офицери успешно са си внушили, че никога не ви е имало.
Таниел облегна глава назад и повдигна очи към смрачаващото се небе. Първите звезди вече проблясваха, а луната сияеше ярко на източния хоризонт.
— Вярвате ли, че е мъртъв?
Хиланска закрачи, с което принуди Таниел да го последва с несигурната си походка. Поне ръцете му вече трепереха по-слабо.
— Не ми се иска да вярвам — отвърна Хиланска. — Никой не иска, без значение как се държат някои. Всички обичахме баща ти. Той беше ненадминат стратег. Ала изгубихме всякаква връзка. Вече трета седмица не сме получавали никакви вести от шпионите си сред кезианската войска. Налага се да приемем фактите. Тамас най-вероятно е мъртъв.