А ако Тамас беше мъртъв, същото се отнасяше и за Влора, Сабон и всички останали магове от барутната кабала, както и за Седма и Девета бригада. Сърцето на Таниел се сви. Не се насълзи. Нямаше да пролива сълзи за Тамас. Но това, че си е отишъл завинаги…
— А Крезимир?
— Каквото и да си му причинил, е оцелял.
— А този, Михали? Богоготвачът?
Хиланска сви рамене.
— Баща ти смяташе, че той наистина е прероденият Адом.
— А вие?
— Нямам доказателства нито да потвърдя, нито да отхвърля твърдението. Гозбите му са великолепни. Смята се, че между него и Крезимир съществува някакво споразумение. Договорили са се да оставят смъртните сами да изясняват недоразуменията си — каза Хиланска и плю. — Никак не ми се нрави идеята, че служим за пешки в някаква космическа битка.
— На мен също — отвърна Таниел. Главата му започваше да се прояснява. Вече не му се виеше свят. — Какво може да ми причини Кет?
— Тя е генерал, а ти си капитан. Цяла стая офицери току-що видяха как се опитваш да я убиеш.
— Нямаше да я убия. Освен това не съм прост капитан, аз съм барутен маг.
Хиланска кимна.
— Зная. Тамас те държеше извън военната йерархия. И ако беше тук, щеше да ти се размине. Кет е добър генерал, но има ограничена визия за нещата. Тамас знаеше това. Ала без него ти си един обикновен капитан.
— По чия заповед непрекъснато отстъпваме от позициите си?
Хиланска спря и се извърна към него.
— По моя.
— Ваша? — Таниел трябваше да се сдържи да не отстъпи крачка назад.
Хиланска бащински отпусна ръка върху рамото му.
— Няма как да устоим на натиска им — обясни той. — Преди твоята поява по никакъв начин не можехме да се противопоставим на Черните Пазители. Те се врязваха в пехотата ни като вълци сред стадо. По-бързи и по-силни са от обикновените Пазители, а в близост до тях барутът отказва да се възпламени. Дори с твоята помощ не можем да удържим.
— Ами с магия? Крилете имат Привилегировани.
— Черните Пазители не се влияят от магията им. Което е озадачаващо. Не мога да си представя, че кезианската кабала ще създаде нещо, което да не може да контролира.
Таниел се замисли над чутото. Умът му отново започваше да работи. Това беше добър знак. Яростта се превръщаше в далечен спомен.
— Може би тези Пазители не са били създадени от Кез.
— Какво искаш да кажеш?
— До този момент не бяхме виждали барутен маг, превърнат в Пазител. Може би е дело на Крезимир. Може би остатъкът от кезианската кабала няма право на глас по този въпрос.
— Звучи логично. — Хиланска го наблюдава известно време. — Къде нощуваш?
Таниел изви очи към планинския склон.
— В една войнишка палатка там горе.
— Ще ти намеря истинска стая. Имаш нужда от почивка. Потърси ме след час, все ще съм уредил нещо. Сега обаче трябва да убедя Кет да не те окачва на бесилката.
Таниеловият пулс най-сетне се бе успокоил. Той се чувстваше отмалял.
— Благодаря ви. Генерале?
Хиланска спря и отново се извърна към него.
— Над десетина квартирмайстори отхвърлиха молбата ми за повече барут. Всички твърдят, че запасите ни не достигат и че от щаба определят дажбите. Наистина ли има недостиг? — Таниел си спомни разговора си с Рикар Тамблар. Профсъюзният ръководител бе споменал, че поръчките за барут от фронта били необичайно високи.
— Ситуацията не е чак толкова лоша — тихо отвърна Хиланска. — Ще се погрижа да получиш необходимото. Има ли нещо друго?
— Да — колебливо каза Таниел. Не беше сигурен, че иска да знае отговора на този въпрос. — В Адопещ останали ли са някакви барутни магове? Знам, че по нареждане на Тамас вече протичаше обучение на нови.
— Всички заминаха с него, дори и обучаемите.
— Хиляди ями. Надявах се, че Сабон все още е някъде там.
Лицето на Хиланска помръкна и той изпусна лека въздишка.
— Значи не си чул?
— Какво да съм чул?
— Сабон е мъртъв, момчето ми. Преди около месец беше прострелян в главата от въздушна пушка.
Генералът потупа Таниел по рамото и потъна в сумрака.
Трябваше да изминат няколко секунди, преди Таниел да успее да поеме нов, накъсан дъх. Той отново се загледа в небето. От светлината на деня оставаше единствено тънка ивица над западните върхове; небето над него представляваше одеяло с искрящи на тъмносиния му фон звезди.
Сабон — мъртъв. Неговият ментор. Неговият учител.
Това несъмнено трябваше да е покъртило Тамас. Може би достатъчно, за да го тласне към грешки.