Той посочи към мястото, където гората рязко се издигаше от прерията.
— Андрия, искам да разположиш хората си на стотина крачки от дърветата. Влора, вие заемете позиция върху ето онези скали. — Той посочи на север. — Щом врагът влезе в обсег, целете се в конете отпред. Опитайте се да спънете цялата колона. Когато се разгърнат за атака, убийте офицерите. Свободни сте.
Барутните магове се пръснаха. Само след минути щяха да са заели позиции, готови за стрелба. Това щеше да спечели на бригадите му още няколко минути.
Тамас разполагаше стрелците си по високи места, което им осигуряваше предимство, ала пред гората участъкът от пътя преминаваше в широко дере. Теренът щеше да облагодетелства врага.
Войниците от Четвърти батальон на Седма бригада вече бяха заели позиции за стрелба в края на гората. При нужда те щяха да прикрият другарите си от Първи батальон.
Тамас насочи коня си на северозапад, към леса, и слезе от седлото. Смачка барутен заряд между пръстите си и насипа част от праха върху езика си. Веднага почувства как барутният транс го обзема.
— Карабина — нареди той.
Олем, през цялото време намирал се неотлъчно до него, му подаде заредена карабина. Тамас се смъкна на коляно. Карабината беше късоцевна пушка, с която можеше да се стреля и да се презарежда по-лесно по време на езда, отколкото дългоцевната. Въпреки това, най-добре беше да се стреля от твърда земя. Вместо приклад, който да я държи стабилно, към дулото бе прикрепена метална дръжка.
Тамас стисна оръжието и се прицели към хоризонта. Първите вражески разузнавачи вече приближаваха.
Стандартната екипировка на кезианските драгуни включваше карабина, пистолет и дълга сабя. По-възрастните пълководци ги използваха като придвижваща се с коне пехота — те яздеха, но в битка влизаха спешени. По-младите офицери си служеха с тях като лека кавалерия.
В настоящите обстоятелства щяха най-напред да изпразнят карабините си, сетне пистолетите, след което да препуснат в атака с надеждата да разбият ариергарда на Тамас. Фелдмаршалът бе готов да заложи коня си на това.
Не след дълго и самият кезиански авангард се показа над хълма. Тамас издиша бавно и леко коригира прицела си. Драгуните се намираха на повече от миля, все още напредващи по четирима в редица. Декоративните гриви върху шлемовете им се развяваха под устрема им.
Някъде от лявата си страна Тамас дочу пукота на пушка — Андрия беше възпроизвел първия си изстрел. Последвалите мигове се проточиха, изпълнени със стрелба.
Първият драгун залитна. Конят под него се сгърчи конвулсивно и рухна. Последва го втори, сетне трети. Те се строполяваха на пътя сред облак прах. Конете непосредствено зад предната линия се спънаха и много от тях паднаха, като се премятаха и биваха стъпквани под копитата на собствените си другари.
На Тамас не му трябваше да чува цвиленето на конете, за да ехти то в главата му.
Несъмнено драгуните знаеха, че той разполага с барутните си магове, и въпреки това напредваха в сгъстени редици. Що за глупава грешка? Трябваше да са взели мерки.
Но пък от друга страна… Малцина биха седнали да се опасяват от куршуми, когато врагът едва се вижда на хоризонта.
Фелдмаршалът дръпна спусъка.
Няколко секунди по-късно куршумът му потъна в конско око. Животното се сгърчи и падна. Ездачът изхвърча от седлото и се стовари върху пътя, строшавайки врата си.
Тамас подаде на Олем карабината и взе друга, заредена.
Кезианската колона се разгърна извън пътя, разширявайки формацията си. Над хълма изникваха още драгуни. Тамасовият възторг, зародил се при вида на първите дузина повалени, бързо се стопи. Насреща му напредваха още хиляда и двеста. Покосяването на неколцината в челото на колоната едва ли можеше да се смята за победа.
Той започна да претърсва с поглед драгунските редици, дирейки да зърне офицерски еполети. Почти веднага намери търсеното и подпря карабината на рамото си. Вдиша дълбоко. Издиша. И дръпна спусъка.
Куршумът се вряза в гърлото на младия офицер. Той падна от седлото, а Тамас вече подбираше следващата си цел.
През следващите няколко минути неговите барутни магове сами подбираха мишените си. Почти всеки куршум намираше целта си. Вражеският авангард неумолимо стопяваше разстоянието.
— Най-добре се върнете на коня, сър — обади се Олем без следа от нервност в гласа.