По заеманата от драгуните формация Тамас разпозна намеренията им. Те се разгръщаха на източната страна на пътя в колони по шестима. Щяха да ударят във фланг Първи батальон, за да го изтласкат встрани от потенциалната закрила на стените на Юндора. Щяха да нанесат бърз и съсредоточен удар, подир който мигновено да се оттеглят извън обхвата на мускетите. Щяха да заемат позиция зад стените на Юндора, прикривайки се от барутните магове, а сетне щяха да връхлетят върху фланга на колоната.
Тамас видя как драгуните повдигат карабини. Той се метна на седлото и почисти дулото на своята.
— Не изпускай стената от очи — обърна се той към Олем. — Да вървим.
Воденият от Арбър Първи батальон забавяше ход. Половината от тях неочаквано спряха, извърнаха се назад и коленичиха за стрелба. Тамас чу вика на полковника за стрелба и във въздуха се издигна облак дим. Повече от петдесет драгуни бяха покосени. Адранските войници скочиха на крака и възобновиха хода си, като презареждаха вървешком.
Тамас препусна към тях и изтегли закривената си кавалерийска сабя.
Драгуните отвърнаха със собствен залп, оставяйки своите облаци барут да се стелят зад тях.
Редицата от пехотинци се олюля. Някои рухнаха, други закуцукаха, викащи за помощ. Нито един не се отдели от формацията, за да се погрижи за ранените.
Бяха добре обучени.
Драгуните прибираха карабините в седлата си. Извадиха пистолети и се прицелиха.
Предпоследната редица на адранските бойци се обърна, приклекна и стреля.
Над конниците отново се издигна барутния облак от ответната стрелба. Само след секунди те вече изхвръкваха от него, изтеглили саби, готови да връхлетят.
Хората от Първи батальон се извърнаха да ги пресрещнат. Прикрепените към мускетите щикове придаваха на оръжията дължината на пики. Тамас изруга. Формацията им беше твърде разредена.
Драгуните ги връхлетяха.
Разнесоха се писъци на коне, щом животните се нанизаха на щиковете. Ездачите им падаха на земята. Адранските войници биваха посичани през гърлата и лицата от прави кавалерийски мечове. Линиите на пехота и кавалерия се сблъскаха, изчезващи в кървава бъркотия.
Тамас се приведе към шията на коня си, изисквайки още бързина от него. Олем препускаше до него. От другата страна на бойното поле, където старите стени на Юндора заобикаляха някакъв хълм, изникна друга кавалерия.
Предвождаше я Гаврил. Двеста кирасири в тъмносините панталони и алените мундири на адранската тежка кавалерия се понесоха през прерията точно когато парцаливите останки от кезиански драгуни се оттегляха от мястото на сблъсъка си с Първия батальон.
Макар и все още тройно по-малко на брой, кирасирите на Гаврил връхлетяха върху драгуните със силата на артилерийски снаряд. Към последвалия оглушителен сблъсък се прибавиха отчаяните викове на драгуните, които не бяха очаквали появата на противник откъм фланга им. Някъде от сърцевината на неразборията прозвуча отчаяният сигнал за отстъпление на кезианска тръба.
Миг по-късно самият Тамас се хвърли в битката. Той замахна с кавалерийската си сабя и чисто преряза сънната артерия на вражески драгун. Завъртя се в седлото и на косъм пресрещна удара на втори драгун. Той се протегна със сетивата си и взриви барутен фишек, който драгунът съхраняваше в джоба на куртката си. Веднага след това пришпори коня си напред в търсене на нова мишена.
Останалото от авангарда на драгуните вече препускаше обратно по пътя, бягайки към бригадите си.
Хората на Тамас заликуваха. Радостните викове, подети от Първи батальон, се предадоха по колоната към войниците от Девета бригада, които вече бяха достигнали укритието на леса.
Докато конят на Тамас подбираше пътя си през труповете на мъже и коне по посока на Гаврил, той успя да си поеме дъх.
— Няма да преследваме — извика фелдмаршалът към Гаврил. Мъжът кимна и предаде нареждането на кирасирите си.
— Основната сила на кавалерията им ще пристигне до час — продължи задъхано Тамас. Сърцето му все още биеше припряно, барутният дим глождеше очите му и му напомняше, че вече е възрастен човек.
Гаврил приближи коня си до неговия и попита тихо:
— Какво ще правим с мъртвите и ранените?
Тамас огледа полесражението. Имаше поне хиляда ранени и убити, общо и от двете страни. Оттеглилите се драгуни надали наброяваха повече от триста. Фелдмаршалът обаче нямаше как да вземе ранените със себе си.
— Арбър! — каза Тамас с търсещ поглед. — Олем, намери Арбър.
Много скоро възрастният полковник стоеше до него. Имаше пресен разрез на бузата си и барутни изгаряния по ръкавите. Виждаше се, че и самият той е влязъл в битка.