Нила върна лугата на мястото ѝ, а кутията от подправки прибра в джоба на роклята си. Тя се върна в стаята си, чудейки се колко ли щеше да е трудно да отрови едновременно и Ветас, и Дъфорд.
Глава седемнадесета
Адамат беше разтревожен, докато наемната кола свиваше по дългата провинциална улица, водеща до къщата му.
Не беше идвал тук от почти два месеца — от деня, в който трябваше да разкрие пред лорд Ветас, че фелдмаршал Тамас се кани да арестува архидиоцел Шарлемунд. Адамат се бе оказал принуден да изиграе Ветас, но въпреки това едва не бе причинил смъртта на Тамас. Ветас щеше да иска Адамат — жив или мъртъв.
Инспекторът беше готов да се обзаложи, че Ветас е поставил къщата под наблюдение.
Докато се приближаваше към дома си, той държеше улицата под око. Никакви подозрителни мъже, никакви силуети по околните прозорци, проявяващи неоправдан интерес към къщата му. В тази част на града почти не се срещаха пешеходци. Само някакво отправило се на пазар семейство и старец с ведър вид, излязъл да се разходи на слънце.
Адамат спря колата на три къщи от своята. Провери късоцевния пистолет в джоба си. Зареден и готов за стрелба.
Той повдигна яката на връхната си дреха, нахлупи шапката си по-ниско и слезе. След като се разплати с кочияша, Адамат закрачи предпазливо към дома си, здраво стиснал бастуна в едната си ръка.
Капаците бяха затворени, завесите дръпнати — както ги беше оставил. Огледа мястото пред къщата в търсене на някакви признаци, че нещо е било докосвано или размествано. Нищо.
Той отвори портата към алеята между къщите и отиде в задния двор. Тукашният бърз оглед му показа, че и в градината всичко е наред. Изминаха още няколко минути, посветени на внимателно проучване. Никакви драскотини по ключалката, никакви стъпки в градината.
В главата му бавно започна да се оформя мисълта, че е надценил значимостта си за Ветас. Лордът ръководеше някакъв далеч по-широкомащабен план от името на господаря си, лорд Кларемон. Беше ли Адамат все още от значение? В края на краищата, доколкото Ветас знаеше, Тамас тихомълком бе екзекутирал инспектора по обвинение в държавна измяна. Ами ако Ветас тотално го беше отписал? Може би Фая и Йосип бяха вече мъртви, заровени някъде в плитък гроб.
Адамат стисна, а сетне отпусна юмруци. Не. Не можеше да си позволи да мисли така. Фая беше жива. Ветас все още я държеше в плен. И Адамат щеше да си я върне.
Той отключи задния вход и пристъпи вътре. Затвори очи и си пое дълбоко дъх. Помещенията бяха топли и задушни заради затворените прозорци, но все още се носеше и аромата на старо дърво, книги, прах и леко загатване за лавандула, останало от любимите благовонни свещи на Фая. Адамат извади пистолета си и предпазливо започна да обхожда стаите.
Всичко си стоеше непокътнато: кървавите петна върху дивана и килима от един от хората на Ветас, дупка от куршум в тавана, още една в антрето и в пода, както и бъркотията, оставена след сблъсъка с Бръснарите.
Все така стиснал пистолета в едната си ръка и бастуна в другата, Адамат се качи на втория етаж. Бръснарите го бяха нападнали именно тук. Това петно кръв в краката му принадлежеше на Сусмит, почти неразличимо върху тъмните дъски.
И горе беше пусто. Нямаше следи някой да е ровил из принадлежностите му или претърсвал къщата.
Адамат си отдъхна и отпусна пистолета. Почти беше разочарован. Излизаше, че лорд Ветас напълно е забравил за него.
Инспекторът пусна бастуна си в поставката за чадъри край главния вход и се отправи към кухнята. Може би в килера бе останала някоя консерва с боб или нещо друго, с която да се подкрепи. След това щеше да намери лопатата си и…
Той забеляза движението, но не успя да се отдръпне навреме. Ударът се стовари в лицето му в експлозия от болка. Адамат се озова проснат по гръб, с насълзени от болката очи и пламнал нос.
Някой се извиси над него. Инспекторът беше сграбчен за реверите, повдигнат от земята и миг по-късно, запратен към стената. Той преглътна известно количество от собствената си кръв и направи опит да вдиша през носа, довел единствено до изтръгнато стенание.
Две силни ръце го притискаха към стената. Адамат ги заудря без особен ефект, след което повдигна ръка, за да избърше очите си, и се взря в лицето на мъж с петна от сажди по бузите и ризата си. Инспекторът го разпозна — един от главорезите на Ветас.
Той преглътна мъчително и се постара да си придаде небрежен тон.