— Ти беше Кейл, нали?
— Същият — озъби се огнярят. — Отдавна те чакам.
Главата на Адамат пулсираше болезнено. Носът му трябваше да е счупен. Вероятно изглеждаше отвратително. Това беше вторият съсипан костюм в рамките на една седмица.
— Лорд Ветас иска да си поговори с теб — продължи Кейл. — Сега ще дойдеш тихо и кротко, иначе ще започна да ти троша зъбите.
Откъде, по дяволите, се беше появил? Нали Адамат бе проверил цялата къща? Сигурно се беше крил в избата. И с какво го беше ударил? С тояга?
— Добре — каза Адамат.
Кейл отпусна хватката си. Адамат усети как се плъзга по стената, докато краката му не опряха в пода. Този беше бърз. И силен. Мамка му, какво ли не би дал, та Сусмит да беше тук с него.
— Почисти си дрехите — заръча Кейл и се отдръпна.
Колената на Адамат не издържаха и той се стовари на пода. Беше паднал върху нещо. Точно под гърдите му. Пистолетът. Инспекторът обви пръсти около дръжката на оръжието.
Почувства ръката на Кейл върху гърба си.
— Добре съм — каза Адамат. — Просто… боли. Ще ида да взема друга риза от спалнята и ще дойда. Без номера. — Гласът му звучеше носово, гъгнещо.
С известно усилие се изправи на крака. Проклятие, тази болка в лицето му. Подобна агония не можеше да бъде смълчана с по-малко от три пръста уиски. Адамат направи няколко крачки по коридора и се обърна, като повдигна пистолета и дръпна спусъка.
От звука на изстрела главата му — някак — го заболя още повече.
Кейл погледна към оръжието, сетне към Адамат.
Адамат погледна към оръжието, сетне към Кейл. После сведе очи към пода.
Куршумът лежеше на земята. Трябваше да е изпаднал от дулото, когато Адамат бе изпуснал пистолета.
Кейл преодоля разстоянието помежду им с две дълги крачки, изби оръжието от ръката му и го сграбчи за шията, като го повдигна във въздуха и го удари във входната врата. Стените се разтресоха от съприкосновението.
Адамат се бореше да си поеме дъх. Той риташе и удряше. Нищо не успяваше да разхлаби хватката на Кейл.
— Това ще ти коства палец — оповести главорезът.
Адамат заопипва припряно наоколо с дясната си ръка. Трябваше да стори нещо, трябваше да… Ръката му докосна дръжката на бастуна му, подпрян в поставката за чадъри. Той сграбчи бастуна колкото можа по-надолу, повдигна го и го стовари върху слепоочието на Кейл.
Кейл залитна встрани и поотпусна хватката си. Адамат го изблъска с една ръка и стовари бастуна си колкото можа по-силно.
Огнярят пресрещна удара с една ръка, докато се препъваше надалеч от Адамат. Той сграбчи края на бастуна и дръпна.
Адамат се намери в надпревара по дърпане. Кейл дръпна отново и почти притегли Адамат до себе си. Очите на огняря се присвиха в крайчетата и инспекторът разбра, че няма да успее да задържи бастуна за трети път.
Затова той извъртя дръжката му. Отзова се тихо щракване.
Кейл дръпна силно. Той се катурна назад и изненадано се втренчи в края на бастуна, останал в ръката му.
Адамат се хвърли напред, стиснал бастуна кинжал пред себе си, и заби късото острие в стомаха на Кейл. Изтегли го и го заби отново, и после отново. Инспекторът залитна на една страна след последния тласък, загледан в Кейл.
Огнярят също се взираше в него, притиснал ръце към стомаха си, и тихо стенеше заради болката.
— Той ще разбере — каза Кейл. — Лорд Ветас ще разбере, че си се върнал, и ще убие жена ти.
Адамат се изправи и насочи острието към лицето му.
— Значи още е жива?
Кейл не отговори.
— Ами Йосип? Синът ми?
— Извикай лекар — каза Кейл. — Ако го направиш веднага, ще ти кажа за сина ти.
— Съседът ми е лекар. Кажи ми и ще го доведа.
Кейл изпусна дълъг, изтерзан дъх.
— Синът ти… Синът ти го няма. Отведоха го… Не зная къде, но го няма. Жена ти е там. Тя…
— Какво тя?
— Доведи лекар.
— Кажи ми. — Главоболието на Адамат ставаше неистово. Агонията бе нетърпима и според вида на подгизналата риза и сакото му, трябваше да е изгубил много кръв.
— Ветас… ще научи. Смяташе, че може би Тамас те е прибрал… че си арестуван… или застрелян… но сега ще разбере, че си жив.
Адамат скръцна със зъби.
— Не и ако не открият тялото ти. — Той не се чувстваше уверен, че ще тласне право и точно, но върхът на укриваното в бастуна острие потъна в окото на Кейл и спря едва когато достигна тилната кост. Адамат го извади и зачака конвулсиите на тялото да затихнат, преди да почисти оръжието в дрехата на Кейл.
Инспекторът се съблече до кръста и хвърли кървавите си дрехи върху трупа на Кейл. Отново обходи къщата в търсене на следи от присъствието на огняря, след което отиде да вземе огледалото си за бръснене.