— Да! — отвърнаха те в един глас, повдигнали мускети.
— Адранската армия — армията на Тамас — не губи. Можете да побегнете — Таниел протегна ръка към гренадирите, — когато прозвучи сигналът за отстъпление. Бягайте, щом искате, при генерал-тиловаците, оставете врага да се упражнява в стрелба по гърбовете ви. Но аз ще остана тук, докато кеазианците не се пречупят.
— Аз също — каза Етан и размаха сабята си.
— Аз също — изкрещяха в един глас гренадирите.
Таниел отново се обърна към врага.
— Да им дадем да се разберат!
Той зърна лицето на баща си като прокъсан флаг пред себе си. Видя Влора, Сабон, Андрия и всички останали барутни магове. Можеше да види и приятелите си от Седма и Девета. Видението трая само миг, заменено от кървава пелена. Таниел почувства как краката му го отвеждат отвъд върха на насипа и право към щурмуващия враг.
Пукотът на мускети и тътенът на оръдия внезапно се изгубиха сред грохота на връхлитащата пехота. Таниел изкорми кезиански войник с щика си и блъсна друг с приклада, като го изблъска и го запрати на земята.
Офицерска сабя жилна бузата му, непосредствено под окото. Таниел почувства разреза, но барутният транс и адреналинът превръщаха болката в незначително усещане. Той изплющя с приклада по челюстта на офицера, сетне прониза някакъв пехотинец.
Кезианците бяха навсякъде около него и Таниел почувства внезапна паника. Бързината и силата нямаше да му помогнат срещу подобна тълпа. Те просто можеха да го удавят с числеността си, както самият Таниел и гренадирите бяха разкъсали онзи Пазител.
Той видя щик да полита към сърцето му. Приведе се рязко и усети как острието разкъсва дрехата и минава над рамото му, след което заби юмрука си в лицето на войника.
И тогава, неочаквано, вече не беше сам. Адранските гренадири с високите си шапки и куртките с алени маншети се озоваха около него. Техните мускети пресрещнаха кезианския наплив.
— С приклад! — разнесе се гръмовният глас на Етан. — Напред! Сечи! С приклад! Напред! Сечи!
Докато кезианските пехотинци връхлитаха в безредие, гренадирите от Дванадесета бригада се движеха в сгъстен строй. Всички те бяха избрани заради огромния си ръст и бяха обучени да посрещат врага без колебание. Бяха скочили след Таниел отвъд насипа и сега напредваха методично, без да спират да размахват щикове. Приличаха на земеделци, излезли на коситба.
Таниел се сля с редицата гренадири и се присъедини към настъплението им. За негова изненада, кезианската пехота се разпадаше пред тях. Той познаваше силата, познаваше и бързината. Ала мощта на задружните гренадири го смая. Ритъмът, с който се движеха, започна да кънти в гърдите му.
Един от кезианските войници излезе от редицата си напред, като се хвърли към Таниел и го блъсна назад. Гренадирите запълниха образувалата се пролука, без да нарушават ритъма си. Таниел се заборичка с противника си, хвърли го на земята и притисна с пета шията му. Хвърли поглед към линията на гренадирите и…
С крайчеца на окото си зърна как един Пазител се врязва в редицата им. Най-едрите и силни мъже в цял Адро се разлетяха като кукли под напора му.
Втори Пазител се хвърли сред тях. Полковник Етан залитна назад с окървавено чело. Той бързо се опомни и замахна с тежката си сабя, отсичайки китката на съществото. Пазителят скочи към него, сграбчи го за шията и започна да разтърсва стокилограмовия мъж във въздуха, както куче — плъх.
Прозвуча тръба.
Отстъпление.
Таниел бе разкъсан от ярост. Не. Той нямаше да отстъпи. Щеше да напусне бойното поле единствено като победител.
Той оголи зъби, войникът под ботуша му беше забравен. Етан изпадаше в шок, подбелил очи. Таниел вдигна пушката си, насочил щика, и се затича.
Нещо се стовари върху него отстрани. Той отхвърча, неконтролируемото падане затормози сърцето му за няколкото мига, преди да удари земята. Таниел отскочи от трупа на някакъв пехотинец. Сблъсъкът изтръгна пушката от ръцете му и когато се изправи на крака, се оказа невъоръжен.
Нямаше време да реагира. Този нов Пазител беше твърде бърз. Едър юмрук се заби в лицето му и го накара да залитне.
Таниел възстанови равновесието си и се подготви за нов удар. Мислено докосна парченце барут, но нищо не се случи. Имаше насреща си Черен Пазител.
Следващият удар пропусна, тъй като Пазителят започна да се мята в опит да отърси скочилата на гърба му Ка-поел. Тя висеше на една от иглите си, забита дълбоко в рамото на съществото. Беше пропуснала гръбначния му стълб на косъм, така че раната единствено го разяряваше още повече.