— Как мина?
— За едно нещо съжалявам, а за друго се надявам.
Гаврил го погледна с любопитство.
— За какво се надяваш?
— Надявам се, че не съм допуснал ужасна грешка с отказа си да се предам.
— А за какво съжаляваш?
— Жалко е, че Беон не е първородният син на Ипил. От него щеше да излезе чудесен крал. Съжалявам, че ще се наложи да го убия.
— Дойдох при първа възможност — каза Адамат.
— Седни.
Адамат седна срещу Рикар и се облегна назад. Лицето на Рикар беше мрачно. Малкото останала му коса стърчеше в произволни посоки. Очите му бяха изтощени, брадата му стоеше невчесана, дрехите — смачкани. Нещо съвсем нетипично за Рикар.
Приятелят му се взираше в пода.
— Разбра ли новините? — попита той и посочи към вестника върху бюрото си.
Броят, оповестяващ смъртта на фелдмаршал Тамас, вече беше остарял със седмица.
— Цял Адро знае — каза Адамат.
Рикар най-сетне вдигна поглед. Щом зърна лицето на Адамат, едва не падна от стола си.
— Богове, какво ти се е случило?
Адамат щеше да изсумти, ако не беше болката. Вероятно изглеждаше далеч по-зле от Рикар. Недоспал, с наскоро чупен и наместен нос, с ранички и синини по цялото си лице. Този страховит вид пречеше на работата му: никой не искаше да си има вземане-даване с човек, ял подобен пердах…
— Натъкнах се на известни затруднения в последно време — каза Адамат.
Рикар чакаше някакво обяснение. Но Адамат нямаше намерение да се впуска в подробности.
— Ясно, е… — С видимо усилие Рикар откъсна поглед от лицето на събеседника си. — Цялата страна е настръхнала. Кезианците напредват на южния фронт, а след като Тамас вече го няма, неколцина роялисти започват да изплуват на повърхността. Той беше онова, което държеше нацията единна. — Рикар прокара пръсти през косата си. — Оставащите му съветници… вече започнахме да се караме помежду си. Не знам какво ще правим.
— Все още ли възнамеряваш да организираш избори?
Рикар вдигна раздразнено ръце.
— Нямаме друг избор. Бихме могли да обявим военно положение и да ги отложим, само че цялата армия е на южния фронт и се опитва да удържи кезианците. — Той разтърка очи. — Което ни води до причината да те повикам: лорд Кларемон задейства плана си.
Адамат седна по-изправено.
— И?
Рикар плю на пода, за което веднага съжали.
— Официално обяви намерението си да се кандидатира за министър-председател на Адро.
— Но как? — смая се инспекторът. — Та той дори не е адранец!
— Напротив. Поне според документите, които е депозирал пред министерската комисия. Фел! Фел, ела тук!
Младата жена, с която Адамат се бе запознал преди, се вмъкна в стаята. Косата ѝ беше вдигната високо на плитка, която се спускаше над рамото ѝ, и носеше надиплена блуза с широка яка.
— Да, господин Тамблар?
— Какво научи за Кларемон?
— Нищо — каза Фел. — Ако актът му за раждане е фалшив, то изработката е изключително класна. Проучването му е поверено на цял екип от хората ни. Всъщност той никога не е твърдял, че е бруданец, а и Брудано-гурланската търговска компания не изисква президентът да притежава бруданско гражданство, за да я оглави.
Адамат се улови, че се е втренчил във Фел, внезапно подозрителен, без сам да знае защо.
— Продължавайте — подкани я инспекторът.
— Простете? — обърна се към него Фел.
— Открихте ли някаква връзка с лорд Ветас? — Неговата информация за връзката между Ветас и Кларемон идваше от евнуха — и от собствените думи на Ветас. Но ако го бяха подвели по някакъв начин, цялата досегашна насока на разследването му беше грешна.
— Не, нищо.
— Но защо му е на Кларемон да става адрански министър-председател? Рикар, нали ти ми каза, че този пост е по-скоро с представителна функция?
Рикар се намести неловко на стола си.
— Това е моята представа за премиер, да.
— Истината е — намеси се Фел, без да изчаква одобрението на Рикар, — че първият министър-председател ще очертае границите, към които ще се придържат всичките негови наследници. С колко власт ще разполага заемащият поста оттук насетне и как ще я използва ще зависи изцяло от това колко агресивен реши да бъде първият, заел длъжността.
Адамат приглади сакото си. Какво го безпокоеше толкова в тази жена? Имаше нещо в маниера ѝ, което по-рано му бе убягнало… само че не можеше да определи какво.
— Това означава, че ако Кларемон бъде избран, има възможност да придобие властта на крал?
— Не точно на крал — уточни Рикар. — Съществуват известни ограничения. Но… пак става дума за значително влияние.