Сред студената вода на планинския поток бяха нагазили няколко десетки от хората му, за да се измият. Тамас ги подмина и продължи нататък.
Поточето се спускаше през дере със стръмни склонове. Дърветата над тях растяха още по-нависоко, извисявайки се на стотици стъпки над главата му, и го караше да изпитва лека клаустрофобия.
Отвъд, ручеят правеше завой. Бученето на вода ставаше все по-силно. Той спря и огледа върха на дерето. Мястото беше крайно неподходящо. Цяла войска можеше да се приближи незабелязано до него, прикрита от шума на водопада.
Благодарение на постовете обаче, разполагани при всяко спиране, никой не можеше да се приближи на четвърт миля от колоната, без да бъде забелязан.
Отвъд завоя Тамас откри, че малкият вир вече е зает. Голият до кръста Олем стоеше нагазил във водата, извърнал лице към струите на водопада.
Фелдмаршалът пристъпи по-близо, при което поздравът замръзна върху устните му.
Влора стоеше под водопада заедно с Олем. Беше напълно гола, захвърлила униформата и снаряжението си на брега на вира. Олем бе заровил ръце в тъмните ѝ коси и ги разресваше. Тя каза нещо и Олем се засмя. Влора се обърна с лице към него и притисна тялото си към неговото. Тя разтвори устни и Олем приведе глава към нейната.
Очите ѝ примигнаха ококорено. С ловко движение Влора заобиколи Олем и се извърна с гръб към Тамас. Олем промърмори нещо и хвърли плах поглед към фелдмаршала. В следващия момент телохранителят енергично се зае да мие косата си.
— Какво има? — нечия ръка тупна Тамас по рамото. — Не си ли виждал гола жена?
Гаврил го подмина и пристъпи към вира, събличайки ризата си.
Тамас се опомни и безмълвно благодари, че не подскочи от неочаквания допир. Осъзнал, че не е благоприлично да се взира по подобен начин, със зачервено лице, той се доближи до водата и започна да сваля униформата си.
Влора излезе от вира и бързо започна да се облича. След няма и минута Тамас, Гаврил и Олем вече бяха сами.
— Не знам дали знаеш — обърна се Гаврил към Олем и хвърли униформата си върху крайбрежните камъни, — но по принцип е редно човек да си събуе панталона, когато се къпе.
Олем прочисти гърло и се засмя смутено, като хвърли бърз поглед в посоката, в която беше изчезнала Влора.
Гаврил се засмя с цяло гърло.
— Голяма красавица. Разбирам защо ги беше оставил нахлузени. — От свойското му ръгване в ребрата Олем едва не се преви. Телохранителят му отправи крива усмивка, но след като хвърли поглед към Тамас, усмивката му изчезна.
— Влора беше годеница на Таниел — обясни Тамас. — Поне до началото на това лято. — Той се взираше в Олем. На какво бе станал свидетел преди малко? На нещо отдавнашно или на случайна среща?
И да беше забелязал напрежението, Гаврил избра да го пренебрегне.
— Но вече не е сгодена за него, нали така? — Той сви огромните си рамене. — Хубавицата си е хубавица. Това, че е свободна, е само бонус.
— На моменти забравям… привичките ти… спрямо жените.
Гаврил се обърна с цялото си тяло към Тамас, без да се смущава от голото си тяло.
— Явно забравяш и онези седемнадесетгодишни аристократки, които се опитваха да оплетат най-желания ерген в Деветте подир смъртта на Ерика… преди да отидем в Кез. Колко от тях си катурнал?
Тамас беше забравил за къпането. Той стисна куртката си в една ръка и процеди през зъби:
— Мери си приказките, Якола.
В някакъв момент Олем бе напуснал вира, беше взел ризата, куртката и пистолета си от земята и вече се изнизваше надолу по течението.
— Още не съм приключил с теб, Олем — каза Тамас.
Олем застина. Капчици вода проблясваха в пясъчнорусата му брада.
Гавриловият месест пръст бутна Тамас в гърдите.
— Ти самият далеч не си девственик, Тамас. А си спал и със сестра ми. Това ми дава правото да се изкажа.
Тамас сведе поглед към пръста на Гаврил, като сериозно обмисляше дали да не го строши. Какво, по дяволите, си въобразяваше, да му говори по такъв начин? Пред свидетели Тамас би се принудил да му даде урок. В настоящата ситуация му се искаше да го прасне в носа. Ако се стигнеше до бой, Гаврил притежаваше повече сила и по-голяма тежест. Но бързината беше на страната на Тамас, а ако имаше и барут, всичко се предрешаваше. Можеше…
Той се сепна. Намираше се дълбоко във вражеска територия, преследван от армия, четири пъти по-голяма от неговата, и всичко, което искаше, беше отново да се почувства чист преди следващата битка. А какво правеше той? Гаврил не беше негов враг.
Един бърз поглед през рамо му показа, че Олем все пак си е отишъл.