— Не мога да ти отговоря със сигурност — каза Таниел, докато удебеляваше контурите на брадичката. Самият той също си беше задавал този въпрос. — На всеки две години кезианците прочистват провинциите си от барутни магове, а междувременно правят и чести изненадващи проверки. Тамас смяташе, че кезианците отвеждат барутните магове, за да ги екзекутират. Не е получавал сведения, които да загатват друго.
Етан замислено допря перодръжката до листа.
— Мислиш, че в действителност само са ги държали в плен?
— Да — рече Таниел. — Населението на Кез е много по-голямо от адранското, което отчасти обяснява бройката. И мисля, че Крезимир има пръст в превръщането им в Черни Пазители. Не може да е съвпадение, че тези уроди се появиха по едно и също време с него.
Полковникът отново започна да драска по хартията, но миг по-късно спря.
— О — каза той, — имам нещо за теб.
— Така ли?
Етан извади сребърна табакера и му я подаде.
— Чух, че си изгубил своята в планината. Реших, че ще се зарадваш.
Таниел отвори капачето. Върху вътрешната му страна имаше гравировка. На неубиваемия Таниел Двустрелни.
— Неубиваем? — присмя се барутният маг.
— Така са започнали да ти викат момчетата.
— Това е нелепо. Всеки може да бъде убит. — Таниел протегна табакерата обратно към Етан. — Не мога да я приема.
Полковникът се закашля. Облегна се назад, притиснал ръка към ребрата си.
— Ще я вземеш, упорито леке такова, или отново ще започна да ти крещя, че си страхливец. Ти и онова твое момиче ни отървахте кожите тогава.
— Тя не е мое момиче.
Етан изсумтя.
— Нима? Слуховете говорят друго, Таниел. — Етан сведе поглед към ръцете си. — Не бива да ти казвам това, но от щаба възнамеряват да ви разделят. Смятат, че за духа на войниците е неблагоприятно един герой да се размотава с дивачка.
— Не ми казвай, че и ти разсъждаваш като тях? — наежи се Таниел. Той нямаше намерение да слуша подобни глупости.
Етан повдигна помирително ръка.
— Виждал съм те как я гледаш. По същия начин, по който преди гледаше Влора. — Той сви рамене. — Аз не те съдя. Просто те предупреждавам за слуховете.
Таниел си наложи да се успокои. Начинът, по който беше гледал Влора? Това беше почти толкова нелепо, колкото и званието, лепнато му от гренадирите.
— Какво да направя? Няма да я отпратя.
— Ожени се за нея?
Таниел се засмя и поклати глава. Това пък беше съвсем нелепо.
— Говоря напълно сериозно — продължи Етан. — Онези от генералния щаб могат и до утре да проповядват за морал, обаче ако става дума за твоята съпруга, ще трябва да се примирят. — Той отново се закашля, този път по-продължително.
— Трябва да щадиш силите си — каза Таниел. Лицето на приятеля му беше пребледняло като хартията в скицника му. Покрай часовете, прекарани в разговор, барутният маг бе забравил за сериозността на нараняванията му. Изтерзаният вид на Етан изведнъж му припомни за това.
— Трябва да изпратя още заповеди.
— Почивай сега. — Таниел изтръгна хартията и перото от ръцете му и ги остави до леглото. До тях остави и табакерата, след което се отправи към вратата.
— Таниел.
— Да?
Етан повдигна табакерата и му я подхвърли. Барутният маг я улови с една ръка.
— Вземи я — каза полковникът. — Иначе ще заповядам да те разстрелят.
— Добре де, добре, ще я взема. — И Таниел затвори вратата след себе си.
Ка-поел го чакаше в коридора, седнала кръстато на пода досами вратата. Работеше над една от восъчните си фигурки. Тя я прибра и се изправи на крака. Нищо в изражението ѝ не показваше да е чула казаното от Етан за нея.
— Можеш ли да му помогнеш по някакъв начин? — попита Таниел.
Отговори му леко поклащане на главата ѝ.
— По дяволите, Пола, ти на практика ме върна от гроба, а за него не…
Тя повдигна пръст, челото ѝ се свъси в гримаса. Таниел помисли, че тя може и да продължи, но вместо това Ка-поел се обърна и се отдалечи.
Той я последва надолу по коридори и през голямата зала, където ранените войници разговаряха и отпиваха евтино вино в очакване да бъдат изпратени вкъщи или обратно на фронта. В цялото помещение цареше мрачна атмосфера. В един от ъглите, сама, седеше жена с отрязан под коляното крак. Тя стенеше тихо — самотен вой, който всички се опитваха да игнорират.
Времето навън не подобри настроението на Таниел. Небето се въсеше от една седмица насам, всеки ден по-неприветлив от предишния. Вчера вечерта ръмя ситен дъждец — колкото да направи тревата хлъзгава, а битката — още по-опасна.
Таниел спря пред прага на хана и обмисляше дали да не се върне за едно питие, преди да поеме обратно към фронта.