Двама войници се приближаваха насреща му. Тежките стоманени пики и зелените им кантове, както и емблемата, изобразяваща кръстосани палки на фона на планина, отдалече издаваха принадлежността им към военната полиция.
Съвпадение, почуди се Таниел, или го бяха причаквали?
— Капитан Таниел Двустрелни?
— Какво има?
— Трябва да дойдете с нас, сър.
Определено го бяха причаквали.
— По чие нареждане?
— Заповед на генерал Кет.
— Нямам такова намерение. — Таниел отпусна ръка върху дръжката на пистолета си.
— Наредено ни е да ви арестуваме, сър.
Арест? Нещата отиваха прекалено далеч.
— Въз основа на какви обвинения?
— Ще научите лично от генерала.
Единият от тях пристъпи напред и хвана ръката на Таниел.
Таниел се отскубна.
— Дръж си ръцете далеч от мен. Отлично зная какви права има адранският войник. Или ми казвате обвиненията, или се пръждосвате. — Таниел долавяше, че двамата нямат и прашинка барут в себе си. Бяха дошли подготвени. За него.
Или? Полицаят отново го дръпна за ръката, сякаш имаше насреща си някакво непослушно дете.
— По-добре да ни последвате без много шум. Заповядано ни е да доведем и момичето. Къде е тя?
Наистина, къде беше отишла Ка-поел? Таниел се огледа, като отново освободи ръката си от тази на полицая.
— Елате с добро, сър! Не ни принуждавайте да…
Юмрук на Таниел го уцели право в брадичката и го повали на земята. Другият военен полицай наклони пиката си и заплашително направи крачка напред. Таниел пристъпи встрани, сграбчи дръжката на пиката и дръпна рязко. Мъжът залитна напред, право към пресрещналия слепоочието му пестник.
Другарят му вече се изправяше на крака и замахваше, почервенял от гняв, задето е бил повален с един изненадващ удар. Той се извисяваше с една глава над Таниел и беше с двадесетина килограма по-тежък.
Барутният маг улови юмрука му и стовари противоположната си ръка в лакътя. Чу се пукот, строшената кост щръкна, бликна кръв.
Болезненият рев на полицая привлече повече внимание, отколкото на Таниел му се нравеше. Той го остави да се свлече на земята и бързо закрачи обратно към фронта.
Да го арестува? Генерал Кет имаше наглостта да го арестува? Изглежда, Таниел беше единственото, което стоеше между кезианците и Адопещ. Беше убил половината от останалите им Привилегировани, с което бе предоставил видимо преимущество на наемниците от Крилете на Адом, и беше останал без свободно място за резки върху приклада си — толкова много от противниците беше убил.
Скоро Ка-поел се присъедини към него. В един миг крачеше сам, стараещ се да не обръща внимание на погледите на онези, които бяха станали свидетели как бе строшил ръката на военен полицай, а в следващия тя беше до него, крачеща сякаш нищо не се е случило.
— Къде изчезна, по дяволите?
Ка-поел не отговори.
Таниел скръцна със зъби. Мамка му. Един от генералите бе издал заповед за задържането му. Рано или късно щяха да го арестуват. Какво можеше да стори той? Да изпотроши ръцете на цялата военна полиция?
— Ако се появят отново, пак се скрий така. Не искам да попадаш в мръсните им лапи.
Тя кимна.
С приближаването си към фронта Таниел почувства как увереността му се завръща. Променил първоначалните си намерения, той се насочи към готварницата.
Откри търсеното в третата платнена столова, в която надникна.
Майстор готвачът Михали стоеше сам и броеше бъчви, стиснал късче въглен в едната си ръка и някакъв лист в другата. Дългата му черна коса беше стегната на опашка.
— Добър вечер, Таниел — каза Михали, без да се обръща.
Таниел, който тъкмо пускаше платнището зад себе си, застина.
— Познаваме ли се?
— Не, но с баща ти сме приятели. Заповядай.
Предпазлив, Таниел не се отзова на поканата, а остана на мястото си. Вмъкналата се подире му Ка-поел безгрижно се настани върху една от бъчвите в ъгъла.
— Тамас е мъртъв — каза Таниел.
— О, не говори глупости. Ти не вярваш в това.
— Постепенно свиквам с тази мисъл.
Михали все още не беше се извърнал с лице към него. Но дори и в гръб неговото излъчване караше Таниел да се съмнява в решението си да дойде тук. В него имаше нещо особено. Може би някаква миризма? Не. Нещо по-неуловимо. Някакво мимолетно усещане за нещо познато.
— Тамас е жив и здрав — каза Михали. Устните му се задвижиха безмълвно, а пръстът му се местеше, докато преброяваше бъчвите в един от ъглите на палатката. — Заедно с по-голямата част от хората си. В момента ги преследват три кавалерийски и шест пехотни бригади.