Гавин се смръщи. Не трябваше ли заради това да повикат Пендъргаст? Началникът очевидно беше напълно затънал, а Пендъргаст, макар и малко странен тип, изглеждаше способен.
— Шефе – каза той, – не смяташ ли, че трябва да кажем на агента от ФБР? Искам да кажа, че вероятно би искал да знае и сигурно може дори да помогне…
Началникът обърна смръщеното си лице към него.
— Не мисля, че трябва да му досаждаме. В края на краищата, човекът е зает с толкова важно разследване. – Сарказмът му можеше буквално да се докосне.
От мрака се разнесе кадифен глас.
— Скъпи, колега, благодаря ви, че взехте под внимание другите ми задължения, но не може и дума да става за досаждане. – След това въведение облечената в черно фигура на агента изскочи от мрака, а бледото му лице се рееше призрачно в ниско падналата мъгла.
За миг лицето на началника стана напълно безизразно. След това преглътна шумно.
— Агент… ъъъ… Пендъргаст, разбира се, ще се радваме на вашата помощ. – Той се поколеба. – Това… официално ли ще бъде?
Пендъргаст махна с ръка.
— Не, просто малко дискретна помощ отстрани. Всички лаври за вас и разбира се, за отличния сержант Гавин.
Началникът прочисти гърло. Очевидно не беше сигурен каква трябва да е следващата му стъпка.
— Може ли? – каза Пендъргаст, докато се приближаваше. От мрака зад него се показа още една фигура – Констънс Грийн. Гавин не можеше да откъсне очи от нея. Беше облечена в старомоден джинсов гащеризон и ботуши, а косата й опъната назад с кърпа. Определено беше красива по един старомоден начин. На изкуственото осветление около местопрестъплението изглеждаше още по-екзотична, отколкото на дневна светлина. Тя мълчеше, но очите й се стрелкаха насам-натам, попивайки всичко.
— Коя е госпожата? – попита Малага. Той беше прекратил оттеглянето си при идването на Пендъргаст. – Никакви зяпачи!
— Тя – обясни рязко Пендъргаст – е моята сътрудничка. Моля, окажете й цялата любезност, която бихте проявили към мен.
— Разбира се – отговори Малага и се поклони малко театрално на Констънс. След това се обърна и закрачи по дъсчената пътека, докато не изчезна в мрака.
Пендъргаст се промуши под полицейската лента и се насочи към трупа. Констънс Грийн остана на мястото си. Гавин се запита какво ли си мисли. Трупът беше отвратителен: лицето почти изядено, без език и устни, само наподобяващи решетка големи жълти зъби, устата широко разтворена. Въпреки това жената изглеждаше спокойна и невъзмутима.
Пендъргаст клекна.
— Мда, виждам, че това е историкът. Морис Маккул.
Щом чу това. Гавин отново изпадна в шок. Историкът?
— Откъде знаете? – попита началникът. – Лицето… ъъъ… го няма, още не сме установили самоличността на трупа.
— Мекото на ушите. Виждате ли как е сраснало с бузата? Мекото на ушите е почти толкова полезно, колкото пръстовите отпечатъци. Освен това височината и теглото сякаш също отговарят.
— Познавахте ли го? – попита Мърдок.
— Видях то в ресторанта.
Пендъргаст нагласи лампите, после се отпусна на колене, както беше направил техникът преди малко. Извит като арка над мъртвеца, започна да рови с пинсети и да вади неща, пъхаше ги в епруветки и найлонови пликчета, които като с магия изскачаха от джобовете на сакото му и отново изчезваха. Беше интересно да гледат техника от полицията, но да наблюдават Пендъргаст беше все едно да гледаш балет – всяко движение бе съвършено, докато паякоподобните бели пръсти се стрелкаха насам-натам. Той прекара дълго време в проучване и ровене в срезовете по гърдите, изследвайки ги с фанатично внимание, дори в един момент извади часовникарска лупа. Ровеше, надничаше и изучаваше оголената плът, която бе останала от лицето на мъжа. Най-накрая се изправи и се провря отново под полицейската лента.
Гавин погледна към Констънс Грийн и се изненада от оживлението и интереса, изписани по лицето й. Като посетителка в музей, която се наслаждава на хубава картина. Жената беше значително по-малко шокирана, отколкото той самият. Да не би да беше от онези, които се възбуждат от гледки на насилие? Не – някак си не му се струваше от този тип. Накрая реши, че за нея това е интелектуална загадка, и това определено говореше в нейна полза.
— Интересно – промърмори Пендъргаст. – В добавка на онова, което прилича на изрязани символи, част от срезовете сякаш образуват букви. – Той светна с малко фенерче върху срезовете по гърдите първо от едната страна, после от другата. – Аз го разчитам като Т-А-Й-Б-А-Н-Е.