— Моля, затвори вратата и седни.
Констънс затвори вратата, приглади роклята си и седна.
— Кого ще разпитваш?
Той й подаде списък. Тя го прегледа и го остави на масата.
— В този списък има доста имена.
— Може да се наложи да говорим с всички тях. Аз, както се казва в този край, хвърлям въдицата.
— С една дума, смяташ, че убийството на историка е свързано със зазидания скелет?
— Обикновено не вярвам на предчувствия. Но в този случай ще направя изключение, защото предчувствието ми е толкова силно: да, двете неща със сигурност са свързани.
— Как?
Той сипете пръсти на колибка и се облегна удобно.
— Констънс, ще ми бъде интересно първо да чуя твоите мисли. Агитираше за правото да разследваш, както ти смяташ за добре, затова ще ми е любопитно да чуя твоя анализ на онова, което разбрахме досега.
Тя се наведе, осъзнавайки тежестта на изпълнения му с очакване поглед.
— Няколко неща се набиват на очи – започна младата жена. – Знаем, че историкът е проучвал изчезването на кораб през 1884 година край тези брегове. Същата тази година заради изригването на Кракатау в целия район, включително Ексмут, е унищожена реколтата. Според датирането с въглерод между 1870 и 1890 година един мъж афроамерикански моряк е измъчван и тялото му било зазидано в мазето на къщата, където е живял пазачът на фара. През 1886 година пазачът на фара пада пиян по стълбите и умира.
Едва забележимо кимване.
— Като събереш всичко това, струва ми се, че чернокожият е бил зазидан през 1884 година и по някакъв начин това е свързано с изчезването на кораба. Не бих се учудила, ако смъртта на починалия след две години пиян пазач на фара също е свързана със случилото се. В края на краищата мазето, където е зазидан този моряк, е било негово. В това градче има някаква мрачна тайна – нещо се е случило тук през онази година. Историкът е открил някакъв съществен факт, който е щял да разкрие тази тайна, и е бил убит, за да му запушат устата.
— А символите по трупа?
— Нямам отговор за тях.
— Какво ще кажеш за кражбата на виното?
— Както ти вече спомена, била е диверсия, за да се прикрие изваждането на моряшкия скелет. Това е още едно доказателство макар да нямаме нужда от повече – че мрачната тайна, за която стана дума, още съществува тук в Ексмут.
— Какви са препоръките ти за нашите по-нататъшни стъпки? Разбира се, подредени по важност.
Констънс направи пауза.
— Първо, да разберем какво е научил историкът, за а го убият. Второ, да научим повече за изчезналия кораб „Пембрук Касъл“. Трето, да научим повече за пазача на фара, паднал пиян по стълбите. Разбира се, стига да е възможно. И четвърто, да установим какви са тези символи по група.
В разсъжденията ти има множество логически пропуски и твърде много предположения, но като цяло не съм разочарован от теб, Констънс!
Тя се намръщи.
— Не ми харесва да бъда порицавана чрез едва доловими похвали. Какви точно пропуски в логиката имаш предвид?
— Пошегувах се. Твоят анализ и предложените стъпки са похвални. Всъщност по тази причина съм готов да ти поверя важна задача.
Тя се размърда на стола, опитвайки се да прикрие какво удоволствие й доставиха неговите думи.
— А какви са твоите идеи?
— До откриването на нови доказателства съм съгласен с всичко, което каза. Но трябва да добавя, че двете неща, които смятам за най-показателни, са думата ТАЙБАНЕ, изрязана в плътта на историка заедно с любопитните символи… разбира се, и историята за призраците.
— Историята за призраците?
— Онази, която ти ми разказа. Как фарът бил обсебен и се чувал бебешки плач.
— Наистина ли смяташ, че това е важно?
— Дори много.
Пендъргаст се обърна, защото някой почука на вратата.
— А, ето и нашия първи събеседник.
Той отвори вратата и се показа мъж, застанал в коридора. Човекът беше в началото на четирийсетте, с нежно тяло, оредяваща кестенява коса и изхвръкнала адамова ябълка. Констънс си спомни, че вече го беше виждала два пъти из града: веднъж на улицата, докато, застанал настрана, гледаше как арестуват Пендъргаст, и вчера сутринта тук в ресторанта на закуска. И в двата случая беше облечен в скучни консервативни костюми, които бяха в смешен контраст затова го беше запомнила с косматите му вълнени пуловери във весели цветове и шпиц деколтета. Днес също носеше такъв: мъхнат, с цвят на праскова. Всеки с вкуса си, помисли си Констънс с потрес. Или по-скоро с безвкусието си.
— О – възкликна Пендъргаст, – господин Дана Дънуди. Както обикновено в цялото си модно великолепие.