— Ярките цветове ме радват – обясни мъжът и стисна протегнатата ръка. – Предполагам, че вие изпитвате точно противоположното.
— Попадение! Много точно попадение! Моля, седнете. – Пендъргаст изчака, докато мъжът се настани удобно. – Това е моята помощница госпожица Грийн, която ще присъства на разговора ни. Констънс, запознай се с господин Дана Дънуди, адвокат тук в Ексмут.
— Как бих могъл да ви помогна, агент Пендъргаст? – попита Дънуди.
— Да отговорите на няколко въпроса, ако нямате нищо против.
Дънуди махна с ръка. Констънс забеляза, че адвокатът има избеляла татуировка на единична котва от вътрешната страна на едната си китка.
Пендъргаст погледна в бележника си.
— Доколкото знам, живеете в къщата, която гледа към соленоводните тресавища. Така ли е?
Дънуди кимна.
— Завчера вечерта бяхте ли си у дома?
Дънуди отново потвърди с кимване.
— Същата вечер чухте ли, видяхте ли нещо необичайно?
— Нищо, което заслужава отбелязване.
Пендъргаст записа нещо в бележника.
— Как е адвокатската професия тук в Ексмут?
— Задоволителна.
— С какво точно се занимавате?
— Продажба на недвижими имоти. По някое съдебно дело. Рутинни правни въпроси на града.
— Какви са съдебните дела?
— Най-различни. Имотни спорове, спорове за право на преминаване през имоти. Искания за зониране.
— Разбирам. Това, че сте адвокат на града, вероятно е полезно при зонирането.
Дънуди махна някаква невидима прашинка от пуловера си.
— Агент Пендъргаст, никога не си позволявам да смесвам гражданските си задължения с професионалните.
— Разбира се.
Дънуди се усмихна леко. Констънс забеляза, че е доста остроумен и не се плаши лесно.
— Господин Дънуди, женен ли сте?
— Вече не.
Констънс се вторачи в мъжа с присвити очи. Беше развил умението да дава къси адвокатски отговори, в които не се съдържаше информация.
— Ясно. Имате ли роднини в града?
Дънуди кимна.
— Да, ние сме от първите заселници.
— По кое време?
— Не мога да ви кажа. Изглежда Дънуди винаги са били тук.
— Да се върнем на сегашното ви семейство. Вашият брат Джо е барман в ресторанта на странноприемницата, нали?
След този въпрос гордото изражение, появило се на адвокатското лице, докато говореше за своето семейство, се смени от смръщване, а после стана преднамерено безизразно.
— Точно така.
— Господин Дънуди, водите ли криминални дела?
— В Ексмут почти няма нужда.
— Макар градът да има своите проблеми. Например взломната кражба у Пърсивал Лейк. Освен това разбрах от единия от готвачите тук в странноприемницата, че редовно изчезват хранителни продукти от килера за провизии.
— Това не ми прилича на голямо престъпление.
— Случайно да сте чели „Баскервилското куче“? – попита Пендъргаст.
Дънуди се поколеба за секунда, видимо изненадан.
— Не виждам връзката?
— Направете ми удоволствието. Чели ли сте я?
— Да.
— Тогава може би ще си спомните сходните обстоятелства. Имам предвид липсващата храна от Баскервил Хол.
Докато Констънс наблюдаваше ставащото, лицето на адвоката стана още по-безизразно. Напълно преднамерено. Освен това не отговори.
Пендъргаст шумно затвори бележника си и го сложи до пишещата машина.
— Нямам повече въпроси. Благодаря ви за отделеното време.
Адвокатът стана, поклони се последователно на всеки от тях. след това си тръгна, затваряйки вратата зад себе си.
Констънс се обърна към Пендъргаст:
— „Басксрвилското куче“? Алойшъс, надявам се, че няма да започнеш да забъркваш свръхестественото, нали?
— Напротив. Видя ли реакцията му? По-точно липсата на такава? Много показателно.
— Не мога да кажа какво целеше. Но на мен той ми се струва със сигурност виновен.
— Да, Констънс, всички адвокати са виновни. Обаче си мисля, че точно този е по-виновен от останалите. – Агентът погледна часовника си. Смятам, че преди да се появи нашият следващ събеседник, имаме точно време за по чаша чай.
15.
Върнаха се от ресторанта и откриха един мъж да ги чака пред затворената врата с бейзболно кепе в ръка. Пендъргаст го въведе и мъжът се огледа със сълзящи очи, видимо уплашен от мизансцена. Констънс не го беше виждала досега. Когато мина край нея, усети слаб аромат на бърбън и пури.
— Моля, разположете се удобно, господни Ларю – покани го Пендъргаст.
Мъжът се настани на едни от столовете.
С точни, но пестеливи движения Пендъргаст прекара магнетофонната лента от едната ролка между главата и движещите колелца, зае се да наглася различните бутойи и най-накрая натисна бутона за запис. Ролките започнаха да се въртят. Интересно, отбеляза Констънс, че не разигра същия театър пред адвоката.