— Моля, говорете ясно в микрофона.
Мъжът кимна.
— Да, господине.
— Кажете името си и адреса за протокола.
Мъжът обясни, че се казва Гордън Ларю, живее в Дил Таун. живял е там през целия си живот и има малка фирма за косене на трева, с което се издържа.
— Откога косите моравата на господин Лейк?
— От дванайсет години.
— В края на седмицата, когато господин Лейк беше заминал и са влезли с взлом в къщата му, вие ли косихте тревата?
— Да. Той предпочиташе да идвам, когато го няма, щото шумът му досаждаше.
— В края на седмицата по кое време отидохте да косите?
— В събота около единайсет.
— Видяхте ли нещо необичайно?
— Не. Тъй като вече настъпва есента, тревата нямаше нужда от много косене. Обаче заради скулптурите господин Лейк обича моравата му да е хубава.
— Някакви признаци, че някой друг освен Лейк е бил там?
— Нищо не видях. Нямаше признаци някой да е проникнал с взлом. Нямаше чужди коли или нещо друго.
— По кое време си тръгнахте?
— Дванайсет и половина.
— Господин Ларю, това е всичко.
Докато мъжът ставаше и се готвеше да си тръгне, Пендъргаст попита между другото:
— Дил Таун е предградие, което в началото е било населено от чернокожи китоловци, нали?
— Да.
— Много интересно. Благодаря ви. – Пендъргаст изпрати Ларю до вратата, затвори я и се обърна към Констънс, отправяйки й кратка усмивка.
— Пускаш въдици? – попита Констънс, питайки се що толкова очевидно си губят времето.
— Точно така. Да пуснем още една муха във водата. А сега, ако искаш, въведи следващия човек вместо мен.
Констънс излезе и намери седнал на стол в коридора друг събеседник със зачервено лице, с леко побеляла коса, щръкнала на врата му от възмущение, мъжът се изправи.
— Надявам се, че това няма да отнеме много време – каза той, оглеждайки я от главата до петите с изсветлели, но бдителни сини очи. Беше на около седемдесет, носеше риза на големи карета, тиранти и сини работни панталони. От него лъхаше леко на тресавище.
— Насам – покани го тя.
Човекът нахълта агресивно в стаята и отказа предложения му стол. Пендъргаст отново взе да се върти около апаратурата.
— Е? – попита мъжът нетърпеливо. – На никакви въпроси няма да отговарям, ако затова сте ме повикали.
— Извинете, само минутка, опитвам се да подготвя апаратурата. Вие сте господин Джордж Уошингтън Бойл, нали?
— Казвам се Бенджамин Франклин Бойл – поправи го мъжът. – Няма що, добро начало, господни детектив.
— Много се извинявам. – Агентът продължи да се пипка около оборудването. – Вие сте тук напълно доброволно. Значи желаете да откажете да отговаряте на въпроси?
— И какво, ако го направя? Вие ще извадите съдийско постановление или нещо подобно, за да ме извикате отново?
— Не, не. Аз провеждам частно разследване. Нямам право да искам издаването на призовка. Свободен сте да си вървите. Надявам се,че не се сърдите.
Изръмжаване.
— Ами щом вече съм тук… – Мъжът се настани на предложения му стол.
Констънс забеляза, че Бойл е много по-интелигентен. отколкото външният му вид предполага, и че Пендъргаст, преструвайки се на неспособен, го беше накарал да изпита превъзходство и така го постави в подходящо настроение да отговаря на въпроси. Хитър ход и в пълен контраст с нейните недоразвити умения да общува с хората. Тя си спомни дългия списък със събеседници и се запита дали нямаше да е по-разумно да си беше останала у дома на „Ривърсайд Драйв“.
— Господин Бойл, предполагам, че в края на седмицата по време на кражбата на виното вие сте копали миди из ексмутските плитчини?
— Да, излязох в събота след обяд за няколко часа.
— Къде?
— В района, който наричат Плитчините край канала.
— Може ли да ми го покажете на картата? Пендъргаст разви една карта на района и я сложи пред Бойл.
— Точно тук. Един мръсен пръст посочи мястото.
— Аха. Изглежда изобщо не сте могли да виждате фара.
— Точно така. Мястото е на близо четири километра от фара и зад ексмутските крайбрежни скали. Така или иначе не можеш да виждаш от високите треви и папура, който на места достига височина метър и петдесет, метър и осемдесет.
— Надявах се, че може да сте видели пещо. Хора да пристигат и да си заминават.
— Не съм видял нищо освен кал и миди. Пендъргаст започна да навива картата.