— Сигурно познавате тези тресавища много добре.
— По-добре от всеки друг.
— Предполагам, че те имат своя странна красота.
— Точно така. – Бойл го каза с убеденост, но и с такъв той, от който ставаше ясно, че не иска повече да се разпростира върху предмета.
— И история?
— О, да.
— Предполагам обаче, че вие като ловец на миди не се интересувате много от история.
Сега мъжът се наежи.
— Господин Пендъргаст, четирийсет години бях капитан на траулер. Аз съм морски човек, а морските хора винаги са се интересували от история.
Пендъргаст повдигна вежди.
— Разбирам. Но каква история може да има някакво необитаемо тресавище?
— Повече, отколкото можете да си представите – засмя се Бойл. Той се наслаждаваше на това, че има публика, особено толкова глупава като агента.
— История колкото искаш. Приказки също. За вещици и за Сивия косач.
— Сивия косач?
— Понякога нощем в тресавищата се вижда светлина, която се движи насам-натам, поклаща се в тази или онази посока. Това е Сивия косач. Разказват, че преди няколкостотин години живял мъж на име Джек, който бил най-долният кучи син между залива Каско и Глочестър. Когато умрял, дошъл дяволът да го прибере и го завлякъл долу в ада. Обаче Джек бил толкова опак, че след известно време дяволът вече не можел повече да го понася. Той подхвърлил на Джек тлееща буца въглища и казал: „Ти си твърде долен за моя ад, затова върви и си направи свой!“ – Тук Бойл избухна в шумен смях. – Той е там в тресавищата, покрит със сиво-черната кал. Оттам му идва прякорът. Слива се с тях, така че не можеш да го видиш. Разбира се, като изключим буцата въглища. Когато видиш светлинна да подскача из тресавищата – това е Сивия косач, който обикаля с въглищата в ръка и търси да покоси нечий живот, за да направи свой собствен ад.
Пендъргаст изглеждаше доста раздразнен от това отклонение.
— Ами вещиците?
Бойл махна с ръка.
— Носи се една история, която датира от времето на Салем. Когато нещата загрубели и там започнали да бесят вещиците, през нощта една група от тях се измъкнали бързо-бързо и дошли тук на север. Били се заселили на един от островите в соленоводните тресавища далеч от всяка цивилизация. Нали разбирае, мъже и жени.
— Нима искате да кажете, че са били вещици?
— Не твърдя нищо подобно. Легендата твърди, че онези някогашни пуритани са обесили много невинни хора, докато истинските вещини се измъкнали.
— Къде точно в тресавищата се заселили?
— Никой не знае. Според историята някъде във вътрешността. Обаче нещата не се развили добре, или унищожени от тежки зими, глад и индиански владения. Говори се, че по-късно, когато някой пътник се изгубвал в тресавищата, понякога попадал на руините от това вещерско селище. Всички дървени къщи били изгнили и рухнали. Казват, че в средата на това разнебитено селище имало кръг от плоски камъни с изсечени в тях символи, а в центъра му парче шисти с послание от една-единствена дума.
— Какво гласяла думата?
— Тайбане.
Пендъргаст и Констънс се спогледаха.
— Какво значи?
— Никой не успя да открие. – Последва многозначителен поглед. – Може би досега.
— Значи сте чули, че който е убил историка Маккул, е изрязал думата в неговата плът?
Бойл вдигна рамене.
— Човек не може да опази тайна в толкова малък град като Ексмут.
— Някакви предположения защо някой би сторил подобно нещо?
— Вероятно са някакви наркоманчета от Дил Таун, които, за да изживеят тръпка, си играят, като призовават дявола. Ограбили са човека, за да си купят наркотици, и са толкова тъпи да мислят, че ченгетата ще повярват, че е работа на вещиците.
— Защо точно Дил Таун?
— Дил Таун има дълга история от размирици, престъпления, пиянство. Такива работи.
— Забелязвали ли сте следи от хора в солсноводните тресавища?
— Колкото и да е странно да. Мисля, че във вътрешността живее някакъв бездомник. Виждал съм следи в калта, пътеки в тревата. Никога не съм го срещал от плът и кръв, но няколко пъти съм подушвал лагерния му огън. – Той се изсмя. – Може би този тип е задигнал винената колекция на Лейк. Сега мечтата на алкохолика се е сбъднала. А може да е самият Сив косач. Вие, господни детектив, може да поразровите това.
— Това и ще направя – кимна Пендъргаст, докато ставаше. – Господни Бойл, благодаря за отделеното време. – После погледна към Констънс. Мисля, че можем, поне засега, да освободим останалите ни събеседници.
Бойл също стана, после се наведе към агента и попита фамилиарно:
— Колко получава човек с твоята работа?