16.
Това щеше да се окаже интересно. Дори нещо повече. Брадли Гавин се промъкна под жълтата полицейска лента, която препречваше края на коридора на втория етаж в странноприемницата. След това се обърна и я повдигна на Констънс Грийн. Тя го последва до затворената врата на стаята на Морис Маккул. Той отвори вратата и я бутна да се разтвори широко.
Агент Пендъргаст се беше погрижил да изясни, че на Констънс трябва да се оказват всички възможни професионални любезности, което обясняваше защо беше допусната на място, което, откъдето и да се погледне, е местопрестъпление. Той изпитваше по-голямо любопитство към нея, отколкото към онова, което биха могли да намерят в стаята. Гавин подозираше, че то ще се окаже твърде малко. Определението „интригуваща“ слабо описваше тази странна и красива жена. Това беше неговата първа възможност да разговаря насаме с нея.
Той се обърна и протегна ръка:
— След вас, мадам Грийн – покани я той.
— Моля, госпожица Грийн, ако обичате. Смятам „мадам“ за неприятен неологизъм.
— Опа, извинете. – Гавин я наблюдаваше с крайчеца на очите как влиза – ефирна фигура в дълга рокля. Тази жена беше недостъпна като глетчерите и може би това беше част от онова, което го привличаше – това и нейното тайнствено хладнокръвие. На Гавин много се хареса старомодното изпълнение с „госпожице“.
Беше започнал да гледа на тази госпожица Грийн като на предизвикателство. Знаеше, че жените го намират привлекателен, и предполагаше, че с времето, когато го опознае по-добре, може да се окаже неин тип.
Последва я в стаята на историка. Беше обзаведена с антикварни мебели от съответния период, както и цялата странноприемница. Той попиваше очарователното й, макар и опърпано обзавеждане: голямото тежко легло от тъмно дърво, дантелените пердета, плетените килими, вече малко износени. През открехната врата се виждаше банята, която не беше ремонтирана от толкова отдавна, че плочките отново бяха дошли на мода и след това пак бяха остарели.
— Госпожице Грийн, условието беше нищо да не се пипа – напомни той. – Но ако искате да го направите, не виждам защо не, стига първо да ме попитате.
— Благодаря.
Екипът криминалисти вече беше минал през стаята с фината четчица за отпечатъци и маркировката от жълти етикети и флагчета украсяваше цялото помещение. Бяха търсили криминологични доказателства латентни косми, нишки, ДНК. кръв. Той и дамата търсеха документи, особено доказателства върху какво е работил историкът. Не че очакваше да стигнат донякъде. Повече или по-малко беше приел, че става дума за обикновено убийство при грабеж, макар и с някои изключително тревожни страни.
Бързо направи наум инвентаризация. Ниска купчина документи на бюрото с капак. Нямаше компютър. Камериерката бе оправила стаята, след като ученият беше слязъл да вечеря няколко часа преди да бъде убит. Лоша работа. Всичко беше много спретнато, но дали виждаха отражение на камериерката, или личността на историка, никой не можеше да каже.
Гавин отиде при малкото бюро, върху което историкът беше струпал книги и листове. Издърпа бележника му и погледна към Констънс. Тя се оглеждаше в помещението, а виолетовите й очи попиваха всичко. Той започна да преглежда книгите. „Бури и корабокрушения в Нова Англия“ от Едуард Роу Сноу; копие на документ, наречен: „Регистър на корабите от 1850 до 1900 година“ от архивите на „Лойд“. Във всяка от книгите имаше разделители. Докато прехвърляше заглавията, чу зад гърба си тихо шумолене и Констънс се появи до него.
— Сержанте, може ли да взема регистъра?
— Разбира се.
Тя го отвори на мястото, където беше разделителят, измествайки се от неговото зрително поле. Гавин започна да се оглежда за портфейл, часовник и пари, защото при трупа не бяха намерили нищо. След това се зае да прегледа по-внимателно книгата от Сноу, отваряйки на главата с разделител, която се казваше: „Тайнственото изчезване на парния кораб „Пембрук Касъл“.
— Може ли да привлека вниманието ви към това? – каза Констънс и му подаде регистъра. Той също имаше отметка на страницата за „Пембрук Касъл“. Гавин беше донякъде запознат с историята, но въпреки това прочете статията с интерес.
Парен кораб „Пембрук Касъл“
, 1884 година. През февруари 1884 на път от Лондон за Бостън, изгубен по време на буря край брега на Нова Англия между нос Елизабет (Мейн) и нос Ан (Масачузетс).
„Пембрук Касъл“ бил стометров парен кораб с дъбов корпус, построен от „Баркли Кърл & Ко“ в Уайтинч, Глазгоу. Шотландия, предназначен за пътнически и товарни превози. Спуснат е на вода на 12 септември 1876 година. „Пембрук Касъл“ потегля за своето последно пътуване от Лондон, Англия, на 16 януари 1884 със 140 пътници. Корабът бил нает от лейди Елизабет Хъруел от Хъруел Осъри, Уорикшър. На 18 януари „Пембрук Касъл“ е задминат от рейсовия кораб „Уесекс“ и е отбелязан в корабния му дневник. На 2 февруари 1884 при залез от риболовния кораб „Монктън“ от Портланд, Мейн, виждат „Пембрук Касъл“ да се бори с бурно море близо до Халфуей Рок на входа на залива Каско.