— Господни Лейк, да се върнем на темата. Вашето минало в търговското корабоплаване се оказа трудно за проучване. Странно, че в пристанищен град като Ексмут малцина знаят за него.
— Аз съм частно лице.
— Нито се появи в по-раншния ви разказ, отнасящ се за вашето минало. Онзи, който ми предоставихте в ресторанта на странноприемницата.
Лейк сви рамене.
— Вече свикнах да не говоря за това. Някак си не се вписва в живота на художник.
— Разбирам. Открих, че преди да отиде в юридическия факултет. Дана Дънуди също е работил на супертанкери.
— Не знаех.
— Не се ли е случвало да работите на един и същи танкер?
— Не.
— Колко добре познавате господин Дънуди?
— Не го познавам добре. Той не е от моята кръвна група. Дребен адвокат от малък град с етични проблеми.
— Знаехте ли, че той също има татуировка? Котва на едната длан.
— Много популярна татуировка сред моряците от търговския флот. Да не мислите, че Дънуди и аз сме замесени в някакъв заговор на татуировките?
— Другото нещо, което се оказа странно трудно за откриване и което също пропуснахте да споменете, е, че вие имате дълбоки корени в Ексмут. Вашият пра-прапрадядо е дошъл тук от Бостън, за да се ожени за местна жена. Изчезнал е в океана през 1845 година, оставяйки жена и дете. Тя се върнала обратно в Бостън и с това вашата семейна връзка с градчето свършва, докато не се връщате тук преди трийсет години.
Лейк се вторачи в Пендъргаст.
— Нима това има някаква връзка?
— Знаете ли моминското име на вашата пра-прапрабаба?
— Не.
— Дънуди.
— Мили боже! Наистина? Нямах представа. Обаче тук наоколо има доста хора с тази фамилия. Всъщност твърде много.
— Последната ви изложба в Бостън в галерията за изящно изкуство „Глийсън“ на улица „Нюбъри“ не е минала много успешно.
— Когато икономиката не върни, изкуството е първото, което страда.
— И вярно ли е, както твърдят местните клюкари, че нямате поръчки?
— Накъде биете? – Обаче Лейк беше почнал да вижда накъде бие. Усети, че започва да се ядосва.
— Искам да знам само това: господин Лейк, имате ли финансови затруднения?
— Аз съм съвършено непритеснен финансово! Не живея разточително и спокойно мога да се справя със спада в търсенето.
— Винената сбирка застрахована ли беше?
— Беше посочена като актив в застрахователната полица за къщата ми.
— Получихте ли си обезщетението?
— Още не, но се моля на Бога да не намеквате за застрахователна измама!
— Значи сте внесли иска?
— Разбира се.
— Каква е сумата?
— Сто и деветдесет хиляди долара. Всичко е документирано. Бих предпочел да си получа виното обратно, за което бих ви благодарил. Впрочем това е вашата задача, а не да ми задавате куп обидни и без връзка въпроси. Да вадите стари кирливи ризи за моето момиче – какво е това, за бога? Нима ме обвинявате, че съм в таен съюз с този сбутан адвокат, който се оказва мой единайсети братовчед по единайсета съребрена линия, за да открадна собственото си вино? И че съм ви вкарал в случая само за шоуто? Божичко, не ме карайте да съжалявам, че ви наех.
Керъл го стисна за ръката.
— Скъпи, моля те! – Обаче вече беше твърде късно, – когато Лейк осъзна, че крещи.
Пендъргаст стоеше и продължаваше да ги гледа с лице, което имаше цвета на лед, а в очите му се отразяваше умиращата дневна светлина.
— Във всяко разследване деветдесет и девет процента от събраната информация няма връзка. В търсенето на онзи липсващ процент трябва да бъдат зададели много обидни въпроси и много хора да бъдат вбесени. Нищо лично. Довиждане господин Лейк, госпожо Хинтъруасър.
Изпуснал парата, Лейк стоеше до Керъл и гледаше как черната фигура на Пендъргаст се спуска по хълма към своята кола.
19.
Над тресавищата се стелеше воня на гнило, когато А. Ш. Л. Пендъргаст пое през блатната трева, черната му сянка се показваше и скриваше сред нейните дебели полюшващи се остриета. В един през нощта отливът беше стигнал най-ниската си точка и калните плитчини бяха оголени, проблясвайки от време на време, когато бързо носещите се по небето облаци пропускаха някой лунен лъч. Плитчините излъчваха серниста миризма на умряла риба и в съчетание с филизите влага тя образуваше лепкава смрад, която лепнеше като съсиреци по кожата и косата. Пендъргаст носеше навита карта, която сутринта бе начертал, използвайки морски карти, карти на Американската агенция за геологически изследвания, карти на ветровете и теченията от Националната океанска и атмосферна администрация при министерството на търговията на САЩ, както и своите собствени наблюдения.